През октомври отново се проведоха археологически проучвания на средновековната крепост Русокастро в община Камено. През предходните две години те бяха преустановени поради липса на средства. Финансирането тази година е дошло от Министерството на културата, фондация „Русокастрон” и Община Камено. Разкопките са организирани от Регионален исторически музей - Бургас с научен ръководител бургаския археолог и директор на музея - Милен Николов.

Проучванията имаха за цел довършване на работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода, където се откри още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл за военното летище в с. Равнец през 60-те години на ХХ в.

Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово.

Сред ценните находки от тази година са богата колекция от монети, керамика и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура.
Те потвърждават голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. Подобни апликации на колани се срещат често при разкопките на старите български столици Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, но на юг се откриват единствено в Русокастренската крепост.

По време на археологическите проучвания в Русокастро, жители на с. Желязово са предоставили на специалистите множество находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на ок. 400 м. от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.