Почитаме Свети Андрей Първозвани - апостол на славяните
Името на св. ап. Андрей означава „мъжествен“. Това свое име той мъжествено защитил като Христов апостол. Известно е, че дванадесетте и седемдесетте апостоли, заедно със св. Богородица хвърлили жребий, за да определят кой къде ще проповядва. По предание на св. ап. Андрей се паднали областите на север, обитавани от скитите - днешна Русия. За да стигне до там апостолът минал по нашите брегове на Черно море, като проповядвал и тук и обърнал мнозина към вярата в Христа. Когато стигнал до мястото, където днес се намира Киев, апостолът се изкачил на един хълм, забил там кръст и казал на учениците си: „На това място ще възсия Божията благодат, ще е издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе тук по цялата страна“. На този хълм днес се издига храм „Св.Андрей Първозвани“.
Още много чудеса извършил св. Андрей и претърпял много скърби и страдания, но твърдо устоял на всички тях, посвещавайки живота си на проповед за Христа. Проповядвал още на много места: Понт, Никея, Армения, Грузия, в градовете Халкидон, Трапезунд,проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е в Севастия (днешен Сухуми), на Кримския полуостров. Със слово, но най-вече с личния си пример на търпение, смирение и любов, той навсякъде спечелвал последователи на Христа. Св. Андрей изцелявал болни, изгонвал нечисти духове, учил новообърнатите да бъдат милосърдни и да имат любов помежду си.
Апостолът проповядвал също и във Византион - бъдещата християнска столица Цариград, където поставил за пръв епископ Стахий - един от седемдесетте.
Вече на преклонни години, св. Андрей отишъл в град Патра, където завършил земния си път разпнат на кръст, на който обаче бил не прикован, а завързан, за да бъдат мъченията му по-дълги. Кръстът на който бил привързан имал формата на буквата „Х“ и влязъл в историята с името „Андреевски кръст“.
Понеже св. Андрей ръкоположил първия епископ във Византион, а оттам православните славяни са получили св. Кръщение и миропомазание, той се счита за апостол на славяните.
Автор: монахиня Ксения Станева
Comments
comments powered by Disqus