Подводница

Легенди за възникването на деня на влюбените Свети Валентин

Денят на влюбените може да е кръстен на християнски светия, но има по-скоро светски характер. За възникването на празника се носят редица легенди.

Най-разпространената
от тях разказва за свещеника Валентин, който тайно женил войниците на римската империя за техните любими дами. Смята се, че по онова време браковете в армията били забранени, тъй като свободният неангажиран със семейство войник можел по-лесно да жертва живота си на фронта.

Император Клавдий ІІ наказвал сурово онези, които нарушавали наредбата за безбрачие. Затова когато разбрал, че полевият лекар и при това свещеник Валентин провежда тайни венчавки, владетелят заповядал виновникът да бъде хвърлен в затвора.
Много скоро била изнесена и окончателната присъда – смърт.

Легендата гласи, че преди смъртта си Валентин написал кратко прощално писмо до любимата си и го подписал „Твой Валентин“. По-късно свещеникът бил канонизиран като светец, а последното му писмо основало традицията да се подаряват любовни картички „валентинки“.

Денят, на който влюбените празнуват, всъщност е денят на смъртта на Валентин. Според легендата той е бил екзекутиран точно на 14 февруари.

Втората легенда гласи,
че в древен Рим в средата на февруари се е чествал празник на женското плодородие, наречен Луперкалий. Празникът представлявал своеобразно поклонение към еротизма, обединяващо в себе си отдаване на почит на богинята на „страстната любов“ и Фавън.

Ежегодно в определен ден на свещено за римляните място се принасяли в жертва животни. Кожата им се одирала и от нея се правели ритуални бичове. След обилната празнична трапеза, на която вероятно присъствали само мъже, представителите на силния пол се събличали голи и тичали по града, удряйки с бичовете си всички жени на детеродна възраст.

Смятало се, че бичуваните на този ден дами скоро ще забременеят и ще имат леко раждане. В края на празника се събличали и жените. Не е изключено тържеството да е завършвало с оргии, след които някои жени наистина да са забременявали.

Според легендата тези „развлечения“ са възникнали не като повод за веселба, а като акт за подобряване на демографската ситуация. По онова време в Рим имало вълна от спонтанни аборти и много жени раждали мъртви деца.

Оракулът, към когото се обърнали за съвет, казал, че само удрянето на жени с кожи на жертвени животни може да предотврати измирането на нацията.

Лупрекалий се празнувал почти 800 години и бил отменен само след окончателното възцаряване на християнската религия в Рим. Но тъй като празникът бил много популярен сред местното население, пълната му забрана би предизвикала бунтове и народни вълнения. Затова свещенослужителите постъпили така, както често се прави с езическите празници. Заменили Лупрекалий с нов празник, честващ християнската любов и избрали за символ човек, който е умрял за стремежа си да помага на влюбените.

Според третата легенда Валентин не бил свещеник. Той бил просто един от първите тайни християни, а бидейки и патриций (представител на висшата класа в Рим) можел да провежда обреди за кръщаване и венчавка.

Валентин покръстил слугите си, а когато двама от тях признали, че се обичат, решил да ги венчае по християнски обичай. По време на сватбата в дома му нахълтала градската стража и арестувала слугите. Като благородник Валентин би избегнал наказанието, докато слугите му веднага били осъдени на смърт. В желанието си да ги подкрепи в този труден за тях миг, патрицият написал няколко реда на червена хартия с формата на сърце.

Смятало се, че този знак символизира християнската любов. Отначало Валентин смятал да прати писмото по малко сляпо момиче, предполагайки, че стражите ще го съжалят и няма да го наранят. В последния момент обаче патрицият си променил решението, отишъл лично в тъмницата и уредил слугите му да бъдат помилвани, жертвайки собствения си живот.

Преди екзекуцията той дал на сляпото момиченце писмо-сърце. Казват, че момичето прогледнало и пораснало много красиво. Тази история звучи толкова нагласено, че имаме всички основания да я смятаме за измислена десетилетия по-късно от споменатите събития.

Друга легенда гласи,
че Валентин бил свещеник, който имал достъп до килията на християните. Те били подлагани на ужасни мъчения и унижения, тъй като християнството още не било национална религия. Първите християни били жестоко преследвани и най-често убивани. Валентин организирал заговор със стражата и организирал няколко бягства. Но когато заговорът бил разкрит, самият свещеник бил хвърлен в тъмницата и екзекутиран след ужасни изтезания. В тази легенда не се споменава нищо за влюбени. Тя разказва само за християнската любов към ближния и съчувствието, което проявил Валентин към заточените християни.

Православната църква има противоречиво отношение към Деня на влюбените. Много свещенослужители смятат празника за чужд и дори езически. Работата е там, че свети Валентин е мистична фигура и съществуването му не е потвърдено от никакви документи.

Римо-католическата църква също не разполага с доказателства за съществуването му, а за „титлата“ свети Валентин претендират едновременно двама светии – Валентин Римски и Валентин Интерамнски. И двамата са ранни християнски мъченици, загинали чрез екзекуция след жестоки изтезания.

Според някои източници на 14 февруари 269 г. наистина е бил убит християнин на име Валентин. Не се знае обаче за какво точно е бил обезглавен. Тъй като легендите за свети Валентин са до голяма степен съмнителни, през 1969 г. празнуването на католическия Ден на свети Валентин е отменено като общоцърковно събитие.

В наши дни празникът не е официален. Но каквато и да е историята на възникването на Деня на влюбените, празникът се чества с удоволствие от хората навсякъде по света. Влюбените си подаряват бонбони, плюшени играчки, картички и цветя.
Много хора използват деня, за да направят своите признания в любов или предложения за брак, а сивите зимни улици разцъфват с ярки букети и красиви балони. И това е чудесно- да живее любовта!

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus