Сърцебиене, болка в сърдечната област, прескачане, чувство, че чуваш как работи сърцето ти, повишено или понижено кръвно налягане – това се все причини, които често карат хората да наберат 112 и да потърсят спешна помощ или поне да посетят кардиологичен кабинет.

При смяна на сезоните и резките колебания на времето това са симптоми на сърдечна невроза, предупреждават кардиолозите от кардио център „Понтика”.
Сърцето е основeн орган и оплакванията, свързани с него, пораждат страх от смъртта. Изобилието от информация за сърдечните болести също сериозно подхранва психологически тези неврози, подчертават лекарите.
Сърдечната невроза е заболяване, при което сърцето страда, без да е органично болно. Всички изследвания доказват, че то е здраво и няма основания за безпокойство, но болният не вярва на тази констатация и започва да обикаля кардиолозите.
Сърдечните невротични симптоми са придружени от кардиофобия – страх от възможна смърт, от „спиране”, или „пръскане” на сърцето.

Болките в областта на сърцето са много разнообразни – пронизващи, пулсиращи, парещи, стягащи, но е характерно, че те често се променят. Продължителността им обикновено е кратка, но може да се задържи часове и дори да е постоянна. Недостигът на въздух е чувство, което често тревожи пациентите - вдишването е недостатъчно и може да прерасне в страх от смърт чрез задушаване. Стрелкащата сърдечна болка не им позволява да вдишват или издишват дълбоко, затова те често остават в застинала поза до идване на лекар.

Двигателното безпокойство също е характерен симптом. Пациентите не могат да си намерят място, охкат, търсят помощ. В болницата или в присъствие на лекар бързо се успокояват и невротичните прояви изчезват. Обикновено не споделят, че се страхуват от спиране на сърцето и това затруднява различаването на сърдечната невроза от органично сърдечно заболяване, алармират специалистите.

В кардио център „Понтика” към тези пациенти се пристъпва много внимателно - не бива лекарят след бързо изследване да заяви безапелационното: „Нищо Ви няма. Това са нерви, вземете се в ръце!”, пациентът с кардионевроза оценява това като проява на невнимание и дори некомпетентно отношение, обясняват кардиолозите.

Първичният страх от смърт при болка в сърцето води до поява на вторични страхове , които могат да прераснат във фобии. Засегнатите от това страдание се страхуват от действия, които могат да увредят жизнено важния орган – физически натоварвания, преохлаждане, прегряване, пушене, алкохол. Избягват ситуации, в които е затруднено оказване на бърза медицинска помощ. Боят се да останат сами, да посещават кино, театър, където се настаняват близо до изхода. Може да развият и страх от открити пространства… Получава се порочен кръг, в който оплакванията се самозахранват и размножават.

Най-важното е да се спечели доверието на такъв пациент, да се убеди, че лекарят му съчувства в страданието и може да му помогне, подчертават лекарите.
От изключителна важност са и психотерапевтичните качества на лекуващия кардиолог. А най-добре е тези пациенти да се консултират с психотерапевт.

Специалистите от „Понтика” предупреждават да не си поставяме сами диагнозата сърдечна невроза или близките да успокояват потърпевшия без да е минал на преглед при специалист. Всяка болка в сърцето е достатъчно сериозно основание да бъде посетен кардиолог- само той може да прецени дали става въпрос за сърдечен проблем, или сърдечна невроза.