На 13 ноември светът отбелязва Световния ден на добротата и Международен ден на слепите хора. Общия ден е символ на добронамереността, тъй като слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри хора винаги изпитват вътрешна потребност да помагат на нуждаещите се.

Международният ден на слепите хора е избран от ООН през 1946 г. съвсем не случайно – на 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който отчита съществуващата несправедливост към незрящите хора и се заема да направи живота им по-достоен. Той полага основите на световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи.

Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на слепите се дължи най-напред на французойката Жили Дербемон (1930 г.) и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г. На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. От 1928 г. до днес Националното читалище на слепите "Луи Брайл" в София е основният издател на художествена литература на брайл. Библиотеката на читалището притежава фонд от почти 2000 заглавия. Тя обслужва читатели от цялата страна, като изпраща книгите по пощата. В София обслужването се извършва с кола по домовете. Първите български говорещи книги са записани през 1959 г., първото брайлово списание в България излиза през 1933 г., а първото списание на аудиокасети е записано през 1963 г.

Отбелязването на Световният ден на добротата (World Kindness Day) също не е случайно. На този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ – „открито сърце“.

Според изследванията на психолози от Япония и САЩ, колкото повече добри постъпки вършим, толкова по-щастливи се чувстваме. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, нежност и други положителни чувства към другите в обикновени делнични ситуации, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.

Учените от университета в Мичиган (САЩ) констатират, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Изследователите наблюдавали живота на повече от 400 семейни двойки в продължение на над 5 години и установили, че партньорите, проявяващи внимание и загриженост един към друг, боледуват два пъти по-рядко.

Учените отбелязват също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго, вероятно благодарение на това, че имат добър имунитет и здраво сърце. Защото, когато човек направи нещо добро за другите, в него се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват кръвоносните съдове. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество ендорфин и серотонин – хормони на щастието.