От близо

300 000 птици прелитат всяка година над Атанасовското езеро

Атанасовското езеро е една от най-популярните влажни зони в България. То е свръхсолено, с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Представлява уникална влажна зона, която предоставя редица екосистемни услуги – изключително богато биологично разнообразие, стопанско значение, културно значение, както и място за екотуризъм.

Атанасовско езеро е местообитание на едни от най-редките и приоритетни за опазване типове природни местообитания в България, а именно крайбрежните лагуни, с характерните за тях халофитни (соленолюбиви) съобщества. Най-голямата площ от това приоритетно местообитание в България се среща тук. В езерото са установени 233 вида висши растения като тук е най- голямото находище за страната на европейската солянка /Salicornia europea/ и единственото значимо находище на морския пелин /Artemisia maritima/.

Атанасовско езеро се намира на прелетния път Via Pontica. До 240 000 щъркели, пеликани и жерави и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/ и къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), тръстиковия блатар /ircusaeruginosus/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и на второ място след Босфора по концентрация на малкия креслив орел/Aquila pomarina/. Заедно с останалите Бургаски езера е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора.

Основното стопанско значение на влажната зона е свързано с добива на морска сол. Значителна част от територията на езерото се използва като солници, но със запазен традиционен начин на солодобив. Това е причината за уникалната екосистема на това езеро, което е и място със значителни запаси на лечебна кал.

Северната част на езерото е поддържан резерват от 1999 г. Малко известен факт е, че от 1984 г. езерото е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция. През 2007 г. територията е включена и в мрежата Натура 2000.

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Целта й е опазване и разумно ползване на тези местообитания на водолюбиви птици, отчитайки ги като международен ресурс. България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция, в сила от 24 януари 1976г. Политиката за опазване и устойчиво ползване на влажните зони се изпълнява от МОСВ.

Рамсарските места в България са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”. Общата им площ е 49 912, 43 ха , което е 0.45% от територията на страната.

Митко Добрев

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus