Френският президент Еманюел Макрон води прагматична политика, за това той иска на своя страна идеологически противници и фактически предложи на Полша роля на лидер на Централна и Източна Европа, каза пред БНР журналистът Веселин Желев.

Коментирайки визитата на Макрон в Полша тази седмица той каза, че без помощта на поляците Макрон не би успял да наложи „неговия избор“ Урсула фон дер Лайен като председател на Еврокомисията, която „сега го устройва“ и да отстрани процеса на т.нар. водещи кандидати.

„Поляците и унгарците му помогнаха, въпреки че са идеологически противници“, каза Желев в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт.

„Макрон прекрасно си дава сметка, че има идеологически противници в лицето на полските консерватори, но е по-добре да разговаря и има договорки с тях, отколкото да води окопна война, образно казано. По пътя на конфронтацията той може да си спечели само врагове, които да осуетят амбициите му за Европа, където по важните неща решенията се взимат с единодушие“

Желев посочи, че сега предстоят тежки преговори за следващата многогодишна бюджетна рамка на ЕС – 2021-2027 г. и Макрон ги иска на своя на страна.

„Той им предлага в най-общ план роля на лидер на Централна и Източна Европа. А Полша действително е най-голямата страна и тръгнала най-рано по пътя на посткомунистическите реформи, която в исторически и чисто статистически може да бъде възприемана като лидер“, каза политическият наблюдател на „Клуб Z“.

За призивите за диалог Русия

Коментирайки призивите на Макрон диалог с Русия, възстановяването му, Желев каза, че „ги виждаме доста едностранно“.

„Той обяснява, че това няма да стане без условия, не означава компромиси по отношение на Крим, Украйна.

За речта на френския президент вчера, в която Макрон призова за стратегическата автономия не само на Франция, но и на Европа, Желев каза:

„Той каза нещо много важно – че преговорите на бъдещата архитектура за контрол над въоръженията трябва да се водят без табута. Би било прибързано такава позиция на Макрон да се тълкува като мекушава, по-скоро я виждам като прагматична. Той смята, че липсата на диалог ни връща към времената на Студената война, още повече отдалечава и радикализира Русия“.

За Брекзит

Брекзит е скок в неизвестното за британците. Те казват, че имам план, но аз него виждам, каза Желев, който посочи, че според редица експерти срокът до края на годината за постигане на търговско споразумение между ЕС и Великобритания е трудно изпълним.

„Важните неща тепърва ще се решават, включително за основата на тяхната икономика - финансовия сектор, какъв ще бъде достъпът му до европейския пазар“.

За политиката на САЩ към България

САЩ винаги са били последователни, независимо от индивидуалните стилове на посланиците у нас, в определени аспекти, като върховенството на закона и борбата с корупцията, каза Желев.

„Това не се различава много от това, което Европа иска от България. В този аспект на партньорските отношения се вписва и обявяването на ограничителната мярка от САЩ за съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов“.

Наблюдаваме такава тенденция напоследък, каза Желев в отговор на въпрос дали сегашното българско правителството е първото, което се реши да отмести държавата от „разкраченото положение“ между САЩ и Русия.

„Не бих казал, че това е само българското правителство, тука вече става дума и за съдебната власт, прокуратурата проявява доста голяма активност в това отношение. Сякаш чакаха европейското наблюдение над нашето правосъдие да спре, за да се активизират. Не знам защо се получи така“

За новата методология за разширяване на ЕС

По-силен политически момент е един от акцентите в новата методология на Европейската комисия за присъединяване на нови членки.

„Практиката показа, че е рисковано да се бюрократизира. Когато разширението се превърне в просто формално попълване на кутийки, се оказва, че реформите, които трябва да правят държавите кандидатки, могат да се правят проформа и те да влизат неподготвени“, каза Веселин Желев.

Той обясни, че се предлага процесът да стане не само по-политически, но и повече вдъхващ доверие, по-динамичен и предвидим.

„Това не са формални промени, които следват неофициално френско предложение. В центъра му са поставени най-важните преговорни глави, които са групирани в един клъстер – върховенството на закона, качеството на демокрацията и икономическите реформи… Преговорите ще започват по върховенството на закона и ще завършват по него…

Няма да се водят безкрайни преговори като с Турция, които се водят от 2005 г. и са затворени 2-3 глави, а ще се поставят срокове – примерно година за всяка глава.

И третото важно нещо е предвидимостта на процеса – да е ясно какви цели се поставят, и какво следва ако се изпълнят или не се изпълнят. Ако се изпълняват държавите ще получават постепенен достъп до различни европейски политики и по-широк достъп до европейско финансиране. Ако няма напредък, ще има санкции – ще може да бъде прекъсвано финансирането, отнемано, ще може да бъдат замразявани и връщани назад преговори по отделни глави или изобщо всички преговори. И най-важното – решението за това няма да се взима с единодушие, а с т.нар. обратно квалифицирано мнозинство – т.е. ако не се образува квалифицирано мнозинство против него. Т.е. много по-лесно ще се налагат санкции на тези които симулират или не правят реформи

Той уточни, че новата методика няма да се отнася за Сърбия и Черна гора, които вече са започнали преговорите, но ако поискат двете страни може да приемат новата методика.