Звезди
Историята на вълшебника-гримьор Макс Фактор
Историята на вълшебника-гримьор Макс Фактор
"Гримът не е успешен, ако се забелязва”, е правилото, от което се ръководи гримьорът
Наричали Макс Фактор „Холивудския вълшебник”, който ощастливил десетки диви на киното и милиони жени по целия свят. Странното е, че историята на първия холивудски гримьор започва от провинциалното градче Зунска-Воля; тогава то е на територията царска Русия, а сега в днешна Полша.
Максимилиан Абрамович Факторович е роден на 15 септември 1877 година в голямо, но бедно еврейско семейство. Той е най-големият от 8 деца. Затова от крехка възраст трява да работи, за да помогне на родителите си в прехраната на семейството
На седемгодишна възраст той се запознава със света на театъра – изпратили го да продава във фоайето портокали и близалки. След една година Факторович станал помощник на аптекаря, а след още една година- ученик на козметолог, за когото изпълнявал дребни поръчки. Когато любознателното момче става на 14 години, заминава сам за Москва и постъпва на служба в Болшой театър в качеството на помощник-гримьор. Навиците, които придобива в театъра, са от голямо значение за бъдещето на Факторович.
След като свършва службата си в Руската армия, Факторович се заселва в Рязан, и отваря собствен магазин, където продава руж, кремове, парфюми и перуки – при това всички стоки били негово собствено производство. Веднъж в Рязан пристига на гастроли императорската театрална трупа, и след няколко седмици за новата модерна продукция вече се знаело в Двора. След това идва поканата да се премести в Санкт-Петербург и да заеме длъжността гримьор в Оперния театър.
Актьорите, които Максимилиан гримирал, играели пред Николай Втори, който често хвалел пред всички талантливия гримьор, и скоро името на Факторович става широко известно сред висшето общество. Няколко години Макс работи като специалист по козметика в двора на руския цар и в императорските театри. Скоро обаче в Русия рязко се засилват антисемитските настроения. Факторович започва да получава анонимни заплахи, а няколко пъти неизвестни личности чупели стъклата на къщата му и подпалвали вратата. С натежало сърце взима решение да напусне Русия.
Само година след емиграцията си в САЩ, Макс Фактор, който съкратил името и фамилията си за удобство на бъдещите си американски клиенти, открива козметичен магазин на самия булевард „Холивуд”, недалеч от „Фабриката на мечтите”. Той произвежда козметиката, парфюмите и перуките, а с търговията се занимават вярната му съпруга и вече порасналите синове. Мястото на магазина е избрано много добре; клиентелата му, почти изцяло известни холивудски актриси, нараства бързо.
Поради бурното развитие на кинематографа, специалистите по грим в този момент се сблъскват със сериозен проблем. Обикновеният грим, на основата на масла, вече не може да бъде използван за снимките с новите технологии, защото на екрана този грим изглежда противно. Но в един прекрасен ден режисьорът на филма „Пленителна младост”, Сам Ууд, докато разглежда току-що снетата сцена, забелязва, че кожата на младата Жозефина Дан, изпълнителката на главната роля, изглежда на лентата копринена и нежна, за разлика от кожата на другите актриси- „Жозефина, какъв грим има на лицето ви?” – запитал той актрисата. Тя веднага споделила радостта си – козметологът Фактор я бил посъветвал предния ден да купи разработения специално от него грим за снимките в киното.
Талантът на Макс веднага е оценен от известните холивудски актьори Чарли Чаплин, Фати Арбакъл, Бъстеъ Китън: новият грим им давал пълна свобода на мимиката. След това той създава нов грим за киното – във вид на крем, който се нанася на тънък слой и не съхне върху кожата. Всичко това прави Фактор известен в професионалните кръгове на киноиндустрията. Именно тогава той формулира своето основно правило: „Гримът не е успешен, ако се забелязва”. А освен това мечтае да разкрасява не само звездите, но и обикновените жени. По него време използването на ярък грим се смята за крайно неприлично, изключение се прави само за театралните и кино актриси, и за жените с леко поведение. Благодарение на Макс Фактор, козметиката в Америка започва да се използва и от обикновените жени. Всичките му нови неща веднага се появяват в магазините, а купувачките внимателно следят как изглеждат любимите им кинозвезди. И веднага, след като в грима се появява нещо ново, жените са убедени, че ще намерят продукта в магазините на Макс Фактор.
Макс Фактор пръв изрича мисълта за „цветовата хармония” в макияжа, която се състои в това, че козметичните средства трябва да се съчетават не само по цвят, но и да отговарят на тена, отенъка на косата, цвета на очите и фигурата на жената. Именно той въвежда в масова употреба термина «makeup» на мястото на термина «cosmetics», от основата на глагола «to make up» — да нарисуваш, да направиш лицето. Дотогава този термин означава грима в театрите със съмнителна репутация, и просто не се използва в приличното общество.
През 20-те години в бизнеса на бащата активно се включват синовете Дейвис и Франк. Дейвис става генерален мениджър на компанията, а Франк помага на баща си в разработката на нови козметични продукти и изпълнява поръчките на своите холивудски клиенти, които понякога са твърде специфични. Например, през 1925 година, компанията получава поръчка за 2700 литра грим със светло маслинен цлят за снимките на филма «Бен-Хур». Във филма има много масови сцени, които се снимат в САЩ и Италия. Огромното количество грим трябвало да уеднакви цвета на кожата на американските актьори с този на по-тъмните им италиански колеги.
Благодарение на връзките си със света на киното, Макс използва много от звездите по това време за реклама на продукцията си. Рекламата често се появявала в навечерието на поредния филм, в който се снимала звездата, и касовите сборове нараствали. Най-знаменитият пример за работата на стилиста Фактор е преобразованието на младата актриса Джин Харлоу. Фактор прави от нея първата в света „платинена блондинка”, а след това разработва отделна линия на грима за този тип външност. Джин Харлоу става суперзвезда, и хиляди жени по целия свят започват да копират нейната външност.
През 1935 година той открива „Студио за грим на Макс Фактор”, където има четири кабинета с различен цвят, според броя на вариантите на „Цветовата Хармония”, предназначени за избора на правилните отенъци на грима на жени от различните цветови типове. Светлосиният кабинет за блондинките рекламира Джин Харлоу; зеленият, за рижите – Дженифър Роджерс. За брюнетките е предназначен розовият кабинет, който се пада на Клодет Колбер, а за чернокосите със светли очи има кабинет с цвят на праскова. Той се пада на Рашел Хъдсън – най-любимия модел на Фактор.
Церемонията по откриването на студиото се отразява във всички вестници. Особено внимание репортерите обръщат на гигантския лист „Лист на славата”, на който слагат автографите си всички холивудски звезди от това време, и който се смята за най-пълната колекция на автографи на знаменитости от това време. Именно в това студио се намира изобретеният от Макс Фактор „Калибратор на красотата” – апарат, който се слага на главата, за да се измерят параметрите на лицето и съответствието им със стандартите. След това вече може с помощта на грима да се премахнат недостатъците.
След шумното откриване на салона Фактор пристъпва към работата над най-смелия си проект – грима за цветното кино. На новата лента гримът на актьорите много лъщял, и този проблем трябвало да бъде решен отново от компанията на Макс Фактор. Разработването на новия грим отнело около две години: новият грим излизал в плътно пресована форма, и се продавал в кръгла кутийка под името Pan-Cake. Той не хващал отраженията, нанасял се равномерно и бил достъпен във всякаква цветова гама. За първи път го използват във филма «Vogues of 1938», а фразата: «Грим - Макс Фактор» за първи път се появява в титрите на филма. Успехът на новия продукт е потресаващ.
На върха на славата си през 1938 година Макс Фактор умира, и неговото място е заето от по-големия му син Франк. Той сменя името си и започва да се нарича Макс Фактор младши, продължава делото на баща си, като разкрасява холивудските актриси. Сред неговите клиентки са Грета Гарбо, Клара Боу, Мерилин Монро, Софи Лорен, Бриджит Бардо и Елизабет Тейлър. Именно на него те дължат чувствените си устни, съблазнителните очи и нежната кожа.
Скромното магазинче на бащата, благодарение на Макс Фактор младши, се превръща в истинска империя на красотата, изобретявайки за жените все нови и нови чудеса. Четката за пудра и червило, четчицата за вежди, тубичката с четка за туш, устойчивото червило, лакът за нокти, лакът за коса, тоналният крем (фон дьо тенът), водоустойчивият грим и много други дреболии, без които съвременната жена не може да си представи своя сутрешен тоалет – всичко това са изобретения на сина на талантливия човек, чиято мечта била да направи щастливи всички жени по света.
Източник: Bild der Frau
Наричали Макс Фактор „Холивудския вълшебник”, който ощастливил десетки диви на киното и милиони жени по целия свят. Странното е, че историята на първия холивудски гримьор започва от провинциалното градче Зунска-Воля; тогава то е на територията царска Русия, а сега в днешна Полша.
Максимилиан Абрамович Факторович е роден на 15 септември 1877 година в голямо, но бедно еврейско семейство. Той е най-големият от 8 деца. Затова от крехка възраст трява да работи, за да помогне на родителите си в прехраната на семейството
На седемгодишна възраст той се запознава със света на театъра – изпратили го да продава във фоайето портокали и близалки. След една година Факторович станал помощник на аптекаря, а след още една година- ученик на козметолог, за когото изпълнявал дребни поръчки. Когато любознателното момче става на 14 години, заминава сам за Москва и постъпва на служба в Болшой театър в качеството на помощник-гримьор. Навиците, които придобива в театъра, са от голямо значение за бъдещето на Факторович.
След като свършва службата си в Руската армия, Факторович се заселва в Рязан, и отваря собствен магазин, където продава руж, кремове, парфюми и перуки – при това всички стоки били негово собствено производство. Веднъж в Рязан пристига на гастроли императорската театрална трупа, и след няколко седмици за новата модерна продукция вече се знаело в Двора. След това идва поканата да се премести в Санкт-Петербург и да заеме длъжността гримьор в Оперния театър.
Актьорите, които Максимилиан гримирал, играели пред Николай Втори, който често хвалел пред всички талантливия гримьор, и скоро името на Факторович става широко известно сред висшето общество. Няколко години Макс работи като специалист по козметика в двора на руския цар и в императорските театри. Скоро обаче в Русия рязко се засилват антисемитските настроения. Факторович започва да получава анонимни заплахи, а няколко пъти неизвестни личности чупели стъклата на къщата му и подпалвали вратата. С натежало сърце взима решение да напусне Русия.
Само година след емиграцията си в САЩ, Макс Фактор, който съкратил името и фамилията си за удобство на бъдещите си американски клиенти, открива козметичен магазин на самия булевард „Холивуд”, недалеч от „Фабриката на мечтите”. Той произвежда козметиката, парфюмите и перуките, а с търговията се занимават вярната му съпруга и вече порасналите синове. Мястото на магазина е избрано много добре; клиентелата му, почти изцяло известни холивудски актриси, нараства бързо.
Поради бурното развитие на кинематографа, специалистите по грим в този момент се сблъскват със сериозен проблем. Обикновеният грим, на основата на масла, вече не може да бъде използван за снимките с новите технологии, защото на екрана този грим изглежда противно. Но в един прекрасен ден режисьорът на филма „Пленителна младост”, Сам Ууд, докато разглежда току-що снетата сцена, забелязва, че кожата на младата Жозефина Дан, изпълнителката на главната роля, изглежда на лентата копринена и нежна, за разлика от кожата на другите актриси- „Жозефина, какъв грим има на лицето ви?” – запитал той актрисата. Тя веднага споделила радостта си – козметологът Фактор я бил посъветвал предния ден да купи разработения специално от него грим за снимките в киното.
Талантът на Макс веднага е оценен от известните холивудски актьори Чарли Чаплин, Фати Арбакъл, Бъстеъ Китън: новият грим им давал пълна свобода на мимиката. След това той създава нов грим за киното – във вид на крем, който се нанася на тънък слой и не съхне върху кожата. Всичко това прави Фактор известен в професионалните кръгове на киноиндустрията. Именно тогава той формулира своето основно правило: „Гримът не е успешен, ако се забелязва”. А освен това мечтае да разкрасява не само звездите, но и обикновените жени. По него време използването на ярък грим се смята за крайно неприлично, изключение се прави само за театралните и кино актриси, и за жените с леко поведение. Благодарение на Макс Фактор, козметиката в Америка започва да се използва и от обикновените жени. Всичките му нови неща веднага се появяват в магазините, а купувачките внимателно следят как изглеждат любимите им кинозвезди. И веднага, след като в грима се появява нещо ново, жените са убедени, че ще намерят продукта в магазините на Макс Фактор.
Макс Фактор пръв изрича мисълта за „цветовата хармония” в макияжа, която се състои в това, че козметичните средства трябва да се съчетават не само по цвят, но и да отговарят на тена, отенъка на косата, цвета на очите и фигурата на жената. Именно той въвежда в масова употреба термина «makeup» на мястото на термина «cosmetics», от основата на глагола «to make up» — да нарисуваш, да направиш лицето. Дотогава този термин означава грима в театрите със съмнителна репутация, и просто не се използва в приличното общество.
През 20-те години в бизнеса на бащата активно се включват синовете Дейвис и Франк. Дейвис става генерален мениджър на компанията, а Франк помага на баща си в разработката на нови козметични продукти и изпълнява поръчките на своите холивудски клиенти, които понякога са твърде специфични. Например, през 1925 година, компанията получава поръчка за 2700 литра грим със светло маслинен цлят за снимките на филма «Бен-Хур». Във филма има много масови сцени, които се снимат в САЩ и Италия. Огромното количество грим трябвало да уеднакви цвета на кожата на американските актьори с този на по-тъмните им италиански колеги.
Благодарение на връзките си със света на киното, Макс използва много от звездите по това време за реклама на продукцията си. Рекламата често се появявала в навечерието на поредния филм, в който се снимала звездата, и касовите сборове нараствали. Най-знаменитият пример за работата на стилиста Фактор е преобразованието на младата актриса Джин Харлоу. Фактор прави от нея първата в света „платинена блондинка”, а след това разработва отделна линия на грима за този тип външност. Джин Харлоу става суперзвезда, и хиляди жени по целия свят започват да копират нейната външност.
През 1935 година той открива „Студио за грим на Макс Фактор”, където има четири кабинета с различен цвят, според броя на вариантите на „Цветовата Хармония”, предназначени за избора на правилните отенъци на грима на жени от различните цветови типове. Светлосиният кабинет за блондинките рекламира Джин Харлоу; зеленият, за рижите – Дженифър Роджерс. За брюнетките е предназначен розовият кабинет, който се пада на Клодет Колбер, а за чернокосите със светли очи има кабинет с цвят на праскова. Той се пада на Рашел Хъдсън – най-любимия модел на Фактор.
Церемонията по откриването на студиото се отразява във всички вестници. Особено внимание репортерите обръщат на гигантския лист „Лист на славата”, на който слагат автографите си всички холивудски звезди от това време, и който се смята за най-пълната колекция на автографи на знаменитости от това време. Именно в това студио се намира изобретеният от Макс Фактор „Калибратор на красотата” – апарат, който се слага на главата, за да се измерят параметрите на лицето и съответствието им със стандартите. След това вече може с помощта на грима да се премахнат недостатъците.
След шумното откриване на салона Фактор пристъпва към работата над най-смелия си проект – грима за цветното кино. На новата лента гримът на актьорите много лъщял, и този проблем трябвало да бъде решен отново от компанията на Макс Фактор. Разработването на новия грим отнело около две години: новият грим излизал в плътно пресована форма, и се продавал в кръгла кутийка под името Pan-Cake. Той не хващал отраженията, нанасял се равномерно и бил достъпен във всякаква цветова гама. За първи път го използват във филма «Vogues of 1938», а фразата: «Грим - Макс Фактор» за първи път се появява в титрите на филма. Успехът на новия продукт е потресаващ.
На върха на славата си през 1938 година Макс Фактор умира, и неговото място е заето от по-големия му син Франк. Той сменя името си и започва да се нарича Макс Фактор младши, продължава делото на баща си, като разкрасява холивудските актриси. Сред неговите клиентки са Грета Гарбо, Клара Боу, Мерилин Монро, Софи Лорен, Бриджит Бардо и Елизабет Тейлър. Именно на него те дължат чувствените си устни, съблазнителните очи и нежната кожа.
Скромното магазинче на бащата, благодарение на Макс Фактор младши, се превръща в истинска империя на красотата, изобретявайки за жените все нови и нови чудеса. Четката за пудра и червило, четчицата за вежди, тубичката с четка за туш, устойчивото червило, лакът за нокти, лакът за коса, тоналният крем (фон дьо тенът), водоустойчивият грим и много други дреболии, без които съвременната жена не може да си представи своя сутрешен тоалет – всичко това са изобретения на сина на талантливия човек, чиято мечта била да направи щастливи всички жени по света.
Източник: Bild der Frau
Comments
comments powered by Disqus