На 14 септември Българската православна църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен или Кръстовден.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.

Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст. Мнозина вече са тръгнали на път, за да пренощуват под звездите в надежда чудото да направи живота им по-добър. Местността е обвита в легенди. Някога тук е имало манастир, в който се е пазила частица от свещения кръст.

Манастирът е бил нападнат от турците и разрушен, монасите – избити, но частицата от кръста останала скрита. Местните хора винаги са знаели, че в местността има нещо свещено.

Потокът богомолци не секва, но днес и утре е особено силен. Всички търсят камъчета с кръстче, защото вярват, че то ще ги пази и помага. Други връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и също вярват, че то ще им помогне да се сбъднат.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта“ – настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.