Горещ въпрос

Имаше ли шанс жена да оглави ООН

Една от топ кандидатите жени за поста ръководител на Организацията на обединените нации бе считана за твърде близка до САЩ. Другата се разглеждаше като твърде близка до Русия. Дори онези 56 страни, които се бяха събрали заедно, за да прокарат идеята за първия генерален секретар жена в 70-годишната история на Обединените нации, не можаха да се консолидират за прокарването на общ избор. Накрая се оказа, че техните национални интереси имат много по-голямо значение, пише „Ню Йорк Таймс“, цитиран от glasove.com.

Отхвърлянето на всичките седем кандидатки говори много за начина, по който все още действа ООН, според критиците – като една клубна култура на тихи дипломатически наддавания и залагане на определени коне, доминирана от мъжете.

„Жените се представиха много добре – някои по-добре от другите“, казва Джийн Красно – професор по политология в Сити Колидж – Ню Йорк и председателка на Кампанията за избора на жена като генерален секретар на ООН – група за политически натиск. „И въпреки всичко това не се случи и наистина почувствах, че имаше сериозна дискриминация срещу жените.“

Накрая на тайните преговори предразсъдъците на системата се оказаха силни срещу всички жени – така мислят много от прокарващите идеите на жените, включително такива, които харесват избрания мъж, 67-годишния Антонио Гутериш, харизматичния бивш министър-председател на Португалия, който 10 години оглавяваше Агенцията на ООН за бежанците.

Кампанията на една от кандидатките преброи кой заема лидерски позиции в световната организация от 15-те страни от Съвета за сигурност, които накрая направиха избора на г-н Гутериш. Сред техните държавни глави, външни министри и висши служители в ООН само 6% са жени.

„Женомразтвото е вградено в системата“, смята Шазия Рафи – представител в ООН на всички женски организации в Пакистан и бивш генерален секретар на групата за политически натиск „Парламентаристи за глобално действие“.

Г-жа Рафи каза също, че много повече би могло да се направи от страните, изразили подкрепата си за кандидата жена. Тя направи аналогията отпреди 20 години с агресивното лобиране на Африканския съюз за избора на Кофи Анан, дипломата и държавник от Гана, който стана първият генерален секретар негър от Африка.

„Тези промени не стават на доброволна основа – смята г-жа Рафи. – Те стават, защото онези, които ги пропагандират, действат заедно. За това се искат зъби.“

И въпреки това изборът на кандидат мъж не беше предопределен изход за съставената от 193 страни световна организация, прокламирала овластяването на жените за свой основен стремеж. Имаше широки очаквания, че ентусиазмът около избора на жена генерален секретар ще прекрати поредицата от много мъже, заемали този пост през последните 70 години.

От петте постоянни членове на Съвета за сигурност, които имаха финалната дума поради правото им на вето, само Великобритания открито се обяви в защита на идеята за жена, „в случай че всички останали критерии са равни“. Тези думи бяха постоянно повтаряни от британския посланик Матю Райкрофт, докато се намери мъж, който Лондон харесва и който събра най-много гласове в първото неофициално гласуване. Членовете на Съвета за сигурност, които се включиха в коалицията, не пропагандираха публично кандидатите жени.

На 5 октомври, в деня, когато бе обявено, че г-н Гутериш е единодушният избор на Съвета за сигурност, те всичките стояха на подиума пред сградата на Съвета и се усмихваха. Изборът им очевидно носи дипломатически изгоди. Петте постоянни членове – Русия, Китай, Великобритания, Франция и Съединените щати, вероятно ще лобират с плам пред г-н Гутериш за назначаването на предпочитаните от тях кандидати на високи постове в организацията.

Посланикът на САЩ Аманда Пауер – единствената жена, представител на страна от петте постоянни членове, твърде показателно каза много малко публично относно джендър темата по време на процеса на избор. В писмо, пратено по имейл до в. „Ню Йорк Таймс“, тя написа, че изборът на жена би „изпратил важно послание до жените и момичетата в целия свят“ и се отнесе с благоразположение към присъствието на толкова много жени в надпреварата.

„Мислехме, че няколко от тях биха били много силни генерални секретари – написа тя. – Накрая обаче Съветът трябваше да се обедини около един кандидат. Трябваше само да погледнете крайните резултати от различните гласувания, за да видите, че един-единствен кандидат имаше съгласието на целия Съвет и според нас Антонио Гутериш е много силен лидер.“

Руският посланик Виталий Чуркин се върна назад във времето, посочвайки, че Съветският съюз е първата страна, номинирала жена за поста в много далечната 1953 г. Тогава това е Виджая Лаксми Рандит – индийски дипломат, която е била дипломат в Москва, а по-късно – и във Вашингтон. И въпреки това г-н Чуркин не беше много ентусиазиран относно призивите жена да застане начело на световната организация тази година. Той предупреди в началото на процеса на избора да не се дискриминират мъжете. По-късно, каза той, Русия фаворизираше жена кандидат, при положение че тя е от Източна Европа – дипломатична фраза, зад която като код стоеше фактът, че руснаците подкрепяха кандидат, на когото Западът се противопоставяше – българката Ирина Бокова.

Знаеше се, че руснаците също се противопоставят на кандидатурата на аржентинката Сузана Меркора – външен министър на страната си и дипломат от кариерата в ООН, тъй като я възприемаха като твърде близка до Съединените щати. Българската вътрешна политика също наля ново масло в огъня за избора на жена на поста. Г-жа Бокова беше спечелила в началото подкрепата на своето правителство, но друга българка – Кристалина Георгиева, водеше доста месеци кампания в сянка за поста, за да бъде официално номинирана от своето правителство през септември. Тази конкуренция, както споделят насаме много дипломати, обрече нейната кандидатура.

Към този момент г-н Гутериш вече беше постигнал висок резултат в поредицата неформални гласувания за деклариране на предпочитания. Карин Ландгрен, бивш представител на ООН в Либерия, аплодира избора на г-н Гутериш, но обвини предразсъдъците и липсата на единство за общия провал на седемте кандидати жени. „Сексизмът, подсъзнателните предразсъдъци, трудността на една жена да навлезе в слуха на мъжа – всичко това изигра ролята за издигането, поне така подозирам, на слаби кандидати мъже пред силни кандидати жени“, посочи тя в имейл, добавяйки, че „общото мнение никога не се групира около една конкретна жена“.

Г-н Гутереш със сигурност ще бъде под огромен натиск да посочи жена за свой заместник – както и много по-голям, за да пробие стената на мъжката доминация сред висшите постове в ООН. През миналата година, според един анализ, повечето от висшите постове се заемат от мъже.
Друг анализ разкри, че висшето управително ръководство на ООН се състои от 28 мъже и 12 жени, твърде далеч от джендър паритета 50-50%, който ООН си поставя от много години.

Г-жа Пауер каза, че г-н Гутериш има „огромни примери за овластяването на жените в рамките на своята политическа кариера“, отбелязвайки, че именно той е обещал подобен джендър паритет, след като се премести в кабинета си на 38-ия етаж в щаб квартирата на ООН на 1 януари 2017 г.

В речта, с която прие поста, г-н Гутериш каза, че „защитата и овластяването на жените и момичетата ще продължи да бъде ангажимент с приоритет“ лично за него. В петък той обяви, че в петчленния екип по смяната на ръководството са включени три жени.

Не отмина незабелязано и фактът, че когато г-н Гутериш беше формално одобрен от Общото събрание тази седмица, ООН съобщи, че е избрало „Жената чудо“ – героиня от комиксите за талисман на женското овластяване.

Някои от участвалите в кампанията на страната на жени, изгубили надпреварата с г-н Гутериш, считат това за обидно.
„Това е глухота от 9-а степен“, каза Мелиса Лабонт – професор по политология в университета „Фордъм“ в САЩ, която също бе част от Кампанията за избор на жена генерален секретар на ООН. Според нея това бе „все едно да се сложи една пиар агенция от Медисън Авеню, която да отговаря за джендър паритета. Челюстта ми увисна“.

Източник: Ню Йорк Таймс

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus