Общество

Днес е pомската Нова година, популярна като Василица или Банго Васил

За ромите, тяхната волна душа, пищна и еклектична култура може да се разкаже много. Техните празници, обичаи, легенди, песни и танци са неделима част и от нашия живот. На 14 януари е единият от двата най- големи празници – Василица или още Банго Васил.

Празникът трае три дни, във всеки от които има определен ритуал. Василица, денят, който ритуално съответства на Коледа, се празнува на 14 януари, но като дата се пада на Васильовден (1 януари), който по стар стил е именно на 14 януари. Общото между християнските празници около Коледа и Василица може да бъде откритито в много от ритуалите. Това отново трябва да покаже колко тясно са се вплели в годините ромските и българските обичаи.

Нощта на 13 януари срещу 14 януари съответства на християнската Бъдни вечер. Ромското семейство се събира, никой не бива да скита сам навън, къщата се заключва, дори на двора не се излиза. На масата трябва да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като символ на спасението на ромите от смъртта.

В полунощ започва Нова година и вратите на дома се отварят за гости. Първо обаче децата трябва да сурвакат възрастните за здраве и късмет, в замяна получават бонбони и други лакомства, пари. На места се сурвакат само членовете на семейството, на други - децата минават на 14- ти сутринта през махалата и сурвакат наред.

В някои краища на страната, сред някои родове, идва самият Банго Васил. Обикновено той е близък на семейството, преоблечен вехто така, че да не го познаят децата. Идва на вратата на къщата, домакините го канят, но той отказва да влезе, докато не му направят мост, по който да мине. Домакинът нарежда банкноти по земята и Банго Васил минава по тях. Провиква се: „Банго Васил ти е дошъл!”, отговорът е: „Да влезе, да влезе”. Щом престъпи стаята, накуцвайки, мъжете разливат ракия и домакинът казва на Банго Васил: „Както ти си ме почел, така и Господ”.

Пият за здраве и така се почва веселбата, която трае двата дни 14 и 15 януари. Ромската веселба е всеизвестна - на оркестъра не му е нужна репетиция, а свирнята може да трае повече от денонощия без да спре и за минута.

В кючека се включват всички роми, но на момичетата се пада централна роля. Те се обличат в лъскави дрехи, обсипани с пайети и парички - за блясък и звън.

На третия ден се прави „крива” ( вита ) баница, да се почете Куция Васил и да няма сакати хора и животни. В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е подобен на православния Игнажден – т. нар. „Полазване”.

Ромите много почитат Василица. Може би не толкова, колкото Гергьовден, но всички, и най- бедните, и по- заможните, спазват обичаите. Пестят, заработват допълнително, само и само да има на трапезата от необходимото и да дарят сурвакарите. Също както и ние правим по Коледа.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus