Култура

На 27 март отбелязваме Международния ден на театъра

За първи път той се чества през 1962 г. след решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Предложението е на президента на конгреса Армията Кивима, което се приема след публично одобрение.

Избраната дата е свързана с откриването на "Театъра на нациите" в Париж. Автор на първото послание за Деня на театъра е големият френски творец Жан Кокто. Освен поет, той бил и писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор.

Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея.

Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация. През годините своите послания са отправяли знаменитости като Артър Милър, Елън Стюарт, Ричард Бъртън и Джон Малкович.

Честта да направи свое съобщение имаше театралният руски режисьор Анатолий Василиев.

На негово място преди две години застана френската театрална и кино актриса Изабел Юпер.

Международният ден на театъра се отбелязва с редица културни прояви и театрални събития. Във Ванкувър например голяма част от театрите, които имат представления през този ден, правят отстъпка.

У нас отбелязваме Международния ден на театъра с връчването на наградите "Икар". Това е най-престижното отличие за сценични изкуства.

Поради пандемията всички чествания бяха отложени.

Хелън Мирън, театралната, филмова и телевизионна актриса от Великобритания изпрати послание за Световния ден на театъра.

"Измина една твърде тежка година за представленията на живо, за много творци, технически служби и създатели на театралното изкуство, сблъскани с трудностите в една професия, вече преизпълнена с несигурност. Вероятно именно тази постоянна несигурност ги е приучила да оцеляват чрез духовитост и кураж и в тази пандемия. В тези нови обстоятелства въображението им вече се преобразува в изобретателен, забавен и прочувствен начин за общуване, до голяма степен благодарение, разбира се, на Интернет.

Откакто са на тази земя, хората си разказват истории един на друг. И прекрасното ни единение чрез театъра винаги ще продължава да съществува, докато ни има нас. Творческият импулс на писатели, художници, танцьори, певци, актьори, музиканти, режисьори никога не ще бъде задушен, а в най-близко бъдеще ще разцъфне пак с нова енергия и разбиране за света ни. Нямам търпение това да се случи!", заявява актрисата.

Специално поздравление за Световния ден на театъра отправи и деканът на факултет "Сценични изкуства" на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Пламен Марков.

"На 22 март преди 60 години е починал основателят на българското професионално театрално образование Николай Осипович Масалитинов. През септември 1925 г. той основава Театралната школа към Народния театър, в който току-що е назначен за главен режисьор. Там се обучават назначените за статисти млади ентусиасти, бъдещи звезди на театъра и киното, които през деня усвояват всички необходими им теоретични и практически умения от елитен екип преподаватели, а вечерта играят в спектаклите заедно със своите учители. Преди това Масалитинов добива ценен опит за обучаването в театралното изкуство като пряк и близък ученик на Станиславски и Немирович-Данченко. Той, заедно с група артисти на МХТ, основава собствена частна Театрална школа в Москва, която скоро е припозната като Втора студия към МХТ.

Той е и от основателите на сегашния наш НАТФИЗ през 1948 г., който е правоприемник на Държавната Театрална Школа (ДТШ) към Народния театър с ранг на полувисше образование, създадена със Закона за театъра от 1943 г. На тази снимка той е с един друг преподавател в ДТШ, а именно Хрисан Цанков. Фотографията е правена след евакуацията на Народния театър и прилежащата му школа в Пирдоп по време на бомбардировките над София през 1944 г. Двама мъже, облечени в бяло, независимо от катастрофата около тях.

Бомбардировките разрушават апартамента на семейство Масалитинови и изпепеляват безценната му театрална библиотека. За двамата мъже на снимката се твърди, че са антагонисти, но на нея виждаме двама добри колеги, бодри и готови да продължават да обучават младите театрални таланти на България, независимо от ужасите около тях. Пандемия или бомбардировки, театърът живее! Честит ни празник!







Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus