Маршрути

(снимки) Цюрих - швейцарският град, в който няма как да не се влюбиш!

Цюрих е град първо за бизнес, но и привлекателно място за живеене - класациите неизменно му отреждат първото място в Европа по стандарт и качество на живот.

Градът е най-големият в Швейцария и най-космополитният. Докато се разхождаш, можеш да чуеш всякакви езици, но местните толерират швицер дюч- странното производно на немския.

Естествено, ако ги заговориш на френски или италиански, има шанс да те разберат, но е проява на лош вкус в немско говорящ кантон да се правиш на полиглот, нищо че споменатите езици, заедно с ретро романския, са официални за страната.

Градското население е 404 783 души, а с предградията - 1 830 000 души, градът е административен център на кантон Цюрих.

В Швейцария двете институции, които са неизменни и сигурни като смъртта, са пощите и влаковете. По пощата се осъществява комуникацията на редовия гражданин с данъчните, училището, лекаря и с каквото и когото се сетиш, а транспортът, транспортът просто е най-добрият!

Купуваш Тагескарте /дневен билет/ за 13 франка и не му мислиш - влакове, трамваи, автобуси, корабчета по езерото и река Лимат- са твои, при това за 24 часа.




Хауптбанхов, Централната гара, е на пъпа на града и всички пътища водят от и до нея. От тук тръгва и най-скъпата улица в света Банхофщрасе, на която можеш да пазаруваш каквото ти душата иска, но и да поседнеш в малките преки в ресторанти и бирарии с най-прекрасната храна, която можеш да си представиш.


Тук и около езерото са най-изисканите ресторанти, желателно е да не превеждаш сметката в български стандарти, защото със сигурност ще ти приседне.


Около по-големите спирки на трамваите обикновено са обособени малки площадчета, където можеш да се скриеш от слънцето под сянката на някое дърво, а в градинките хората просто отиват да полежат и съберат топлина, като си правят пикник на тревата, или пък излизат от офиса, за да хапнат на чист въздух.


Лятото в Цюрих е Art, можеш да попаднеш на някоя странна статуя, фигура или най-общо инсталация, както и на улични музиканти, които без да се замисля бих наела на работа на секундата, ако бях оперен директор.


Paradeplatz – централният площад, е умален модел на Цюрих, събира на едно място всичко типично за града – банки (внушителните сгради на UBS и Credit Suisse), блясък (хотел Савой), луксозни магазини на световноизвестни марки и, разбира се, едно от кафенетата Sprungli.

Животът в жегите е около Цюрихското езеро и река Лимат, където се разхлаждат всички на чаша бира, вино или коктейл.

Уличките на стария град са някак самотни - под жарките лъчи на слънцето каменната настилка излъчва зной.



Интересното е, че макар тук хората да са изключително състоятелни и платежоспособни в голямата си част, нямаш това усещане за показност, което имаме често у нас. Само бърз поглед върху скъпите часовник и обувки, ръчно ушитите дрехи, би подсказал, че човекът има материални възможности, но нищо друго. Той ще премине край теб, без да парадира.

Понякога мъже в пенсионна възраст, ще настъпят газта на някое кръстовище и моторът ще заръмжи, за да се обърнеш след поршето, ферарито или бъгито, но това в никакъв случай не е масово явление. Скъпите коли заслужено са карани от зрели мъже, постигнали много в живота, а не както е обичайното у нас от млади гъзари.

Цюрих е изключително чист град. Тук, както в цялата страна боклукът се събира разделно, но и самосъзнанието е на висота.

Градът е любима спирка на световно известни певци и състави и всеки ден има възможност да посетиш концерт на някоя знаменитост или в операта да слушаш звезди.

Ако нямаш културни планове в главата си, можеш просто да се пошляеш около езерото, да нахраниш лебедите и патките, а защо не и да поплуваш - водата е топла и изключително приятна за плаж и водни спортове, които се практикуват масово от всички.


Казано накратко, макар и малък, Цюрих е космополитен град, в който не е трудно да намериш онова, което ти искат душата и сърцето.

Привидно строг, той бавно те съблазнява, за да се опомниш накрая влюбен в него за цял живот!

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus