Подводница

Знаете ли, че гларусите напускат пределите на България и обикалят околните държави

В България се срещат над 10 вида чайки. От тях средиземноморската жълтокрака чайка или гларусът, както е популярното и название, е най-широко разпространена.

Както всички видове чайки и тя е с много интересна биология и поведение, както и с доста сложна таксономия. Вече няколко пъти учените променят видовото име или статуса и.

Свикнали сме да виждаме гларуси навсякъде около нас, приемаме ги за даденост, а в същност знаем толкова малко за тях.

Като типичен морски вид, гларусът е гнездил по скалните морски брегове, по езерата и островите на Черноморското крайбрежие. През миналия век обаче, птиците откриват, че градовете предлагат много удобни места за размножаване, храната е в изобилие през цялата година и в градовете не се срещат естествените им врагове.

Затова една част започнали да гнездят по покривите на къщите и популацията на вида се разделила. Днес много повече птици се заселват в черноморските градове и само на отделни, труднодостъпни, скалисти места остават да се размножават отделни двойки.

Островите Свети Иван и Свети Петър приютяват най-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки в България, разположена на старите им, естествени места за гнездене. Всяка година между 500-700 двойки свиват гнезда там. През юли и август вече порасналите малки напускат островите и се впускат в своя първи полет. Първоначално те скитат само между местата, където се хранят и където почиват.

Младите чайки достигат полова зрелост едва на третата или четвъртата си година. Дотогава те скитат на далечни разстояния. Увлечени от ятата на другите видове чайки, те напускат пределите на България и обикалят околните държави. След 2-3 години се завръщат по местата, където са се излюпили, за да си намерят партньор и самите те да отгледат поколение.

Но къде скитат през тези години, кои места посещават, колко от младите птици успяват да се завърнат по родните места? Всички тези въпроси отдават дразнят любопитството на учените. Универсалният метод за изучаване миграцията на птиците е опръстеняването с метални пръстени, които имат код, уникален за всяка птица.

Така при повторното улавяне или намиране на маркираната птица, се получава информация за нейното движение и продължителност на живот. Затова и маркирането на младите гларуси на о-в Свети Иван е започнало още преди 12 години. За съжаление повторните сведения са малко.

Регионалният исторически музей Бургас изпълняваше проект с ръководител д--р Светла Далакчиева, за маркирането на гларусите от острова с пластмасови, цветни пръстени. Кодът върху тези пръстени може лесно да се разчете с бинокъл или ако птицата се снима с фотоапарат, не е необходимо да се улавя повторно.

През първата година на проекта, опръстенените птици бяха около 400, а сведенията, които учените събраха само за една година, бяха повече отколкото за всички предишни години. Наши птици бяха засечени неколкократно в Украйна, Турция и по различни места на българското крайбрежие.








Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus