Подводница

Защо мъжете губим най-истинските жени в живота си?

Причините са колкото сложни, толкова и прости. Елементарни. И ясни. Ще се опитам да ги изброя (последователността им не е нужно да е такава, макар обичайно да е):

1. Свикваме да виждаме обожанието в очите на жената срещу себе си… и спираме да се борим за него.

2. Забравяме, че тя има нужда от същите неща, от които имаме нужда и ние – да се чувства харесвана, забелязвана, секси. Забравяме и да я ухажваме. Забравяме да я караме да се чувства жена.

3. Започваме да се държим с нея, все едно е майка ни, а не жена ни – очакваме да готви и да чисти къщата да се грижи за уюта в дома, да ни успокоява, когато сме потиснати, да ни оставя на мира, когато сме нервни…

4. Убедени, че я познаваме добре, не се опитваме да открием нови страни от характера и същността ѝ (и дори се дразним, ако се появят такива). Не се опитваме да я преоткрием…

5. Вече не сме „аз и ти“, а „ние“… Но се опитваме да моделираме това „ние“, налагайки своето „аз“ над нейното, налагайки своите виждания над нейните, налагайки своите стереотипи над нейните.

6. Очакваме да ни разбира, когато нещо ни тежи, а ние самите отказваме да я разбираме. Отказваме да я изслушваме, когато е разстроена. Даваме ѝ съвети, надявайки се по-бързо да обърне гръб на негативните емоции, за да ни зарежда отново с позитивизма си. Натоварваме я със своите проблеми, но не искаме да се натоварваме с нейните.

7. Спираме да сме инициативни в секса. Знаем какво ще хареса и на двамата ни и приемаме това за напълно достатъчно. Забравяме да я изненадваме и провокираме. Да я съблазняваме.

8. Започваме да забелязваме как тялото ѝ се променя и забравяме, че същото се случва и с нашето. Започваме да я гледаме с други очи, но не гледаме през тях себе си…

9. Вечер прекарваме повече време на телефона или пред телевизора, отколкото в разговори с нея. Не общуваме осъзнато. Не общуваме качествено. Не я слушаме, когато ни говори. И не се опитваме да говорим истински с нея.

10. Забравяме, че макар да живеем в еманципиран свят, мъжът продължава да бъде мъж, а жената – жена. Искаме от нея да е силна, да се справя с всичко сама, да е борбена и решителна. Искаме от нея да се държи като мъж… за да може ние да се държим като жени.

Автор: Мариус Зумпак


Емилия Карабулева

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus