Бургас
Натали Георгиева- победителката в конкурса "Ученик на годината" в Бургас
Натали Георгиева- победителката в конкурса "Ученик на годината" в Бургас
Победител в категория "Хуманитарни науки" в конкурса на Община Бургас "Ученик на годината"е 17 годишната Натали Георгиева, която освен първо място в републиканската Олимпиада по испански език, трето място на националния кръг на конкурс по превод на художествен текст от испански на български език, получава награда за своя разказ и аргументация на ежегодната Национална философска конференция.
11класничката от Испанската гимназия в Бургас разказва за себе си, семейството, учителите и мечтите си пред сайта"Мама Нинджа".
Разкажи ни за себе си, Натали! На колко си години и къде учиш? Какво е семейството ти?
Казвам се Натали, на 17 години съм и уча в Гимназията за романски езици в Бургас. Семейството ми е прекрасно, винаги ме е подкрепяло във всичко и много неща съм постигнала благодарение на него. Най-задължена съм за възпитанието, което мама и татко са ми дали. Те са ми и родители, и приятели, с които мога да споделя моите радости и тревоги. Разбира се, не сме идеалното семейство, което виждаме по рекламите, но иначе би било прекалено скучно. Имам един по-голям брат, Георги, който живее и работи в София.
Кога разбра, че имаш дарба за езици? Как я развиваш, за да постигаш тези успехи?
В интерес на истината не мога да определя точен момент. Езиците винаги са ми били страст, защото те ни позволяват да опознаваме нови култури, да пътуваме, да създаваме нови приятелства, да откриваме повече информация. По този повод много ми харесва мисълта на Карл Велики, която гласи: „Да знаеш друг език, е като да имаш втора душа“. Още преди да вляза в гимназията те ме влечаха, но когато се докоснах до испанския, открих своя език.
В началото, разбира се, не бях сигурна как ще потръгнат нещата, но след по-малко от две седмици, разбрах, че това е езикът за мен. Бях изпълнена с ентусиазъм и желание да го говоря така, както го чувах по филмите (първата седмица реших да си пусна някакъв сериал и се отчаях от бързината, с която говореха актьорите, и си казах, че никога няма да го разбера). Относно това как развивам дарбата си за езици, нямам тайна. Паметта ми ми е много голям помощник, тъй като трудно забравям. Понякога се изненадвам какви странни думи знам без дори да ми се е налагало да ги използвам.
Как си подготвяш уроците? Родителите помагат ли ти, или предпочиташ да се занимаваш сама?
Винаги си подготвям уроците съвсем сама, обичам да се чувствам удовлетворена от себе си. Не го правя за оценката и след изпитването да пускам наученото на свобода в пространството. Уча с разбиране, никога не се опитвам да го правя наизуст. Ако говорим конкретно за езиците, там винаги търся логическа връзка между думите (например чрез корена). Когато човек има достатъчно богат речник, след това всичко е много лесно.
Какво обичаш да правиш през свободното си време? Имаш ли любими певци, спортисти, влогъри, модели, които да следваш?
Аз не съм от хората, които обичат да стоят вкъщи по цял ден, гледайки любимите си сериали на дивана. Пробвала съм го, но не се получава. Най-много от всичко обичам да пътувам, да виждам непознати места. Когато съм на пътешествие, се чувствам наистина свободна и забравям за проблемите си.
Участвам в различни европейски проекти, благодарение на които се запознавам с нови хора и практикувам езиците си. Разбира се, нямам възможност да го правя всеки ден, затова имам и други занимания. Харесва ми да правя картички с различни техники, да експериментирам в кухнята с различни вкусове, да правя дълги разходки в Морската градина на Бургас и да карам колело.
Точен пример за подражание нямам, а имам един собствен идеал, който следвам. Обичам да слушам испанска музика, също и английска. Признавам, че не се интересувам много от спорт, но искрено се радвам на спортните успехи на България.
Разкажи ни за приятелите си. Имате ли общи интереси? Как се забавлявате заедно?
Имам страхотни приятели! Те не са много, броят се на пръстите на двете ми ръце, но за мен са достатъчно. Имаме много общи интереси, които ни сближават, но в същото време сме и доста различни. Умеем да се забавляваме – излизаме на разходки, ходим си на гости, а през лятото – ходим на плаж и караме колела. Измисляме си интересни занимания като правене на суши или пък снимане в природата. Не сме от тийнейджърите, които обичат да стоят по кафенета, барове и дискотеки.
Учителите ти вдъхновяват ли те?
Да, черпя вдъхновение от моите учители. От всеки един има какво да се научи и съм изключително щастлива, че все още има такива, които дават всичко от себе си, за да ни предадат своето знание. Без тези хора (като започнем от първи клас, първата ми учителка, и стигнем до единадесети) не бих стигнала дотук и не бих била същият човек. Благодарна съм им, че никога не ми се е налагало да ползвам външна помощ като например частни уроци.
Какво би променила в училище, ако можеш?
Ако имах магическа пръчица, бих осигурила средства за подобряване на базата и битовите условия. За съжаление, нямаме лаборатории по химия, биология и физика, където да извършваме практическа работа. Така всичко би било по-лесно и интересно. Друго нещо, което бих искала, е да имаме повече интерактивни уроци и учебници в електронен вариант, тъй като понякога чантите тежат около един тон.
Разкажи ни за постиженията си.
Добре! Всъщност ми е малко трудно, защото не обичам да се хваля и съм от по-срамежливите, но ще опитам. Откакто съм в гимназията имам доста успехи, свързани с езиците. Най-голямото ми постижение е от месец март 2017г., когато се класирах на първо място в България на Националната олимпиада по испански език.
Месец по-късно заех трето място на националния кръг на конкурс по превод на художествен текст от испански на български език. Нещото, което най-много ме зарадва, беше, че видях превода си, публикуван в книга. Също тази година получих отличие за своя разказ и аргументация на ежегодната Национална философска конференция. През последните три години също заемах челни места в олимпиадата по испански език, класирах се три пъти за национален кръг на състезание по английски. Последното е от миналата седмица: в събота се върнах от Плевен, където се проведе националният кръг на многоезичното състезание (английски - испански).
Освен езиците ме влекат и други науки: в седми клас се класирах за националните кръгове на олимпиадите по химия и история.
За какво мечтаеш? Имаш ли конкретни планове и цели?
Мечтая да пътувам! Да пътувам, да срещам нови хора, да помагам! Затова и обичам езиците... Мечтая да променя нещата в България, в Европа и в света към по-добро! Ако трябва да бъда честна, не съм решила все още какво искам да правя, тъй като съм много раздвоена. Не знам дали искам да остана в България, или да отида да уча в чужбина. Нещото, което ме спира е, че не желая България да губи младите си хора, поради това че те смятат, че нямат бъдеще тук. Според мен пък НИЕ правим бъдещето, не то нас. Нещото, което знам е, че дори и да уча навън, искам след това да се върна в родината си.
Какъв искаш да е светът, когато пораснеш?
От време на време ме плаши фактът, че може би вече съм пораснала, защото не виждам света по начина, по който го виждах преди. Искам един по-добър и справедлив свят. Знам, че звучи като клише, но в наши дни наистина е необходимо...
Comments
comments powered by Disqus