Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa домовете ни. Въпреки че по време на Коледните празници честваме и раждането на Христос, той се е доказал, че е Син на Бога именно след като е възкръснал на третия ден.

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.

Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Интересното е, че събитията около Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което Великден не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него.

Принципът, според който Великден се определя, води началото си от Първия вселенски събор през 325г. и се приема, че той се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие.

Разминаването в датите, на които католици и православни празнуват Възкресение Христово пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.