От вчера, 1 юли, на българския банков пазар има голяма промяна – вече не съществува индексът СОФИБОР. Това означава, че ще има промени по лихвите за кредитите от страна на банките и тези промени ще се правят едностранно от финансовите институции. Промяната не би трябвало да се усети от потребителите, уверяват от БНБ. Трезорите, които досега са използвали СОФИБОР, ще го заменят с друг индекс, но без да се повишават лихвите по вече сключените договори. Това задължение бе гласувано наскоро като изричен текст в три различни банкови закона.

БНБ можеше да продължи да изчислява СОФИБОР, но трябваше да се съобрази с новите предписания на ЕК за EURIBOR и едва ли не да се проверява сега. Имаше разговори с Thompson Reuters да поеме изчислението, но те минаха процедурата, заяви финансовият експерт Емил Хърсев, който отхвърли информацията, че всъщност авторитетната агенция се е отказала да изчислява вече несъществуващия индекс.

Българските банки не могат да получават пари така, както банките в еврозоната. Едни са условията на поле широко, друго е в оранжерията, картинно описа ситуацията експертът пред БНТ. Според него, българските банки се конкурират за парите на баба и дядо – затова и трябвал индекс, който да отразява ситуацията на българския пазар. Хърсев добави, че лихвите по кредитите у нас ще растат по-бързо и той предположи, че изчислението ще се базира на методика за изчисление на разходите по заемите.

От 1 юли обаче в сила по закон е и следната хипотеза – ако потребител реши предсрочно да погаси или рефинансира задълженията си по договор за кредит поради промяна в размера на лихвения процент, произтичаща от прилагането на нов план за действия на банката, той ще може да направи това, без да дължи допълнителна такса или обезщетение.

В дългосрочен план Хърсев очаква увеличение на лихвите, но това било прогноза още от година насам.

На въпрос какъв е рискът заради факта, че до края на май е достигнато нивото на отпуснатите заеми за цялата 2017 година (1 млрд. лева), експертът отвърна, че рискът е прегряване на имотния пазар. Най-бързо растат цените на промишлените имоти, посочи Хърсев и напомни какво се случва в такъв случай – 2006-2007 година на американския имотен пазар.