Димитър Динев живее във Виена от 20-годишен, пише на немски, а романът му „Ангелски езици” се превръща във феномен в немскоезичната литература.

Кой е Димитър Динев? Пловдивчанин, един от първите пънкове, завършил Немската гимназия в Пазарджик и веднага след това заминал за Виена, за да срещне там съдбата си на емигрант, който продава вурстчета близо до великолепната катедрала „Свети Стефан”. Завършва философия, започва да пробива с писане, пише на немски. И до ден днешен го прави на ръка, не на компютър, не дори на пишеща машина, а на ръка. От издателството са принудени да му пращат човек, на когото да диктува „манускрипта” си.

"Аз пиша бавно", казва Димитър Динев на представянето на „Ангелски езици” в София. Човек трябва да пише бавно, за да се чете бързо, репликира го Захари Карабашлиев, главният редактор на „Сиела” - издателите на близо 500-страничния роман на Динев. Преводът от немски е на Гергана Фъркова и е напълно одобрен от автора, който е наясно, че ритъмът на един език е непреводим и работа на преводача е да създаде нов, адекватен ритъм.

"Не се припознавам в никой от двамата си герои, Светльо и Искрен" - каза Димитър Динев. - "Избрал съм да не пиша за себе си, а да живея чужди животи. В книгите си мога да съм жена, да съм богат, да съм луд."

В полифоничния разказ за съдбата на четири поколения в романа ги има и тъгата, и смехът, и магията на необяснимото в живота.

Немскоезичните критици говорят за стила „Динев” и го сравняват с Чехов заради виртуозното вглеждане в човешката душа, на която никой връх и никое блато не е чуждо.
"Аз много, много хвалби мога да понеса, "казва Димитър Динев.. В романа си той задава ясен ритъм, използвайки определени думи като рефрен или тема, около която импровизира. Това е една от причините текстът му да се чете толкова леко. Стилът му може да бъде обяснен и с факта, че немският не му е роден и затова пише с кратки изречения. "Този роман тече естествено като река", казва Захари Карабашлиев.

Димитър Динев няма фейсбук, твърди, че съвременните възможности за комуникация разпиляват човека. Не те го изкушават, а различните жанрове в писането. Писал е пиеси, оперно либрето, би искал да опита и със сценарий на сериал. Наясно е каква ще е следващата му книга, в нея ще се говори за комунистическите концлагери в България.

Ако съдим по „Ангелски езици”, Димитър Динев ще успее да обуздае и тази тежка тема, без назидание, но с точните везни на единствения възможен морал – да се опитваме да не нараняваме другия. Той е дори краен в това – смята, че и най-великото постижение на историята, на големите личности в нея се обезценява от дори една човешка смърт.

„Ангелски езици” се появява на български през 2006 година, сега „Сиела” пуска повторно издание. Романът се изучава в средните училища в Австрия.

По материали от периодичния печат