Съдебните заседатели настояват за наредба, която ясно да урежда статута и заплащането им, както и за механизъм, по който подробно да се запознават в делата, в които участват. Те заплашиха, че ако исканията им не бъдат изпълнени, ще откажат да участват в дела. Това заявиха пред медии председателите на съвета на съдебните заседатели към Софийски градски съд, Софийски районен съд и Специализирания наказателен съд.

Заседателите дадоха срок от около месец на институциите, за да вземат отношение към проблемите им, след което първата им стъпка ще е да запознаят с тях еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг. Ако и от това не последва резултат съдебните заседатели обмислят 10-минутен мълчалив протест преди началото на всяко съдебно заседание, а в случай, че и това не помогне, заплашиха да започнат да отказват поемане на нови дела или направо да откажат да участват в съдебни заседания.

Емилия Николова от Софийски градски съд обясни, че искат дейността им да бъде регламентирана от Народното събрание, а не с наредба от Министерството на правосъдието. В досегашните три наредби единственото изискване било да се явяват на заседанията в прилично облекло.

От думите ѝ стана ясно, че заседателите често участват и решават дела без да имат никаква яснота за предмета на делото. До това положение се стигало, защото протоколите от съдебните заседания не им се предоставяли, а често в зала не се четяли обвинителните актове и дори диспозитивите. Затова те поискаха да получават предварителна информация за делата, с която да могат да се запознават вкъщи.

По повод на заплащането, Николова посочи, че то е между 5,35 и 6,64 лева на час и подчерта, че има сериозен дисбаланс между заплащането на различните участници в съдебния процес.

От гилдията искат още въвеждане на професионални стандарти и провеждане на обучение на съдебните заседатели.

Заседателите обвиняват Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет (ВСС), че взаимно си прехвърлят отговорността за регламентирането на новите правила. До момента били изпратени 11 писма до министър-председателя, ВСС, правосъдния министър и омбудсмана, като само на 4 от тях получили отговори, но от тях нищо не последвало.

Източник: Правен свят