Днес Православната църква отдава почит на страданието на свети Четиридесет мъченици в Севастия.

Имен ден празнуват всички, които носят красивите имена Вивиан и Вивиана.

При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните и всички верни били принуждавани да принасят жертви на идолите. В арменския град Севастия началник на войската тогава бил Агриколай, човек със свиреп нрав и ревностен поборник на идолослужението. Тъй като по това време в редовете на императорските полкове вече имало немалко християни, била издадена заповед и те да принасят жертви на бесовете. В полка на воеводата Агриколай имало четиридесет войници от Кападокийската област, които съставяли особено почетна дружина, благочестиво вярваща в Христа Бога и отличаваща се с непоколебимо мъжество, винаги непобедима във военните дела.

Когато Агриколай научил, че воините от тази дружина са християни, решил да ги принуди към идолопоклонство. Той ги повикал при себе си и се обърнал към тях с такива думи: - Както в сраженията с неприятелите винаги сте били единни помежду си и сте проявявали храброст, така и сега със същото единомислие промиете подчинение на царския указ - доброволно принесете жертва на боговете, за да не бъдете подложени на мъчения. На това светците с дръзновение отговорили: - Ако ние, сражавайки се мъжествено за земния цар, винаги сме били победи тели, както ти, окаяни, сам свидетелстваш, то колко повече, подвизавайки се за безсмъртния Цар, ще преодолеем твоята злоба и ще победим твоето лукавство.

Четиридесетте Божии войни били подлагани на всякакви мъчения, но Господ ги пазел и те оставали ненаранени. Един от тях не понесъл поредното изпитание- да стои гол в мразовита нощ, в студено езеро и побягнал към топлата баня, приготвена като съблазън от мъчителите. Прекрачил прага и и се стопил като восък.

Видял това, един от мъчителите се впуснал към 39-та в езерото с думите "И аз съм християнин!" Така отново станали 40 и били зверски убити.

Когато телата на светите мъченици били докарани на мястото за изгаряне близо до реката, войниците, по разпореждане на нечестивите съдии, събрали много дърва и съчки и приготвили твърде голям огън и като сложили на него телата на светците, го запалили. Огънят изгорял, останали само костите на мъчениците. И останките от светите мощи били хвърлени в реката, за да бъде напълно погубена паметта на доблестните християни.

Но Господ, Който "пази всички кости на Своите угодници", не допуснал нито една частица от тях да се изгуби във водата, но всички те се запазили в цялост. След като минали три дни, светите мъченици се явили на епископа на град Севастия, блажения Петър, и му казали: - Ела през нощта и ни изнеси от реката. Блаженият епископ поканил благоговейните мъже от своя клир и в тъмната нощ тръгнал с тях към брега на реката: костите на светците сияели във водата като звезди, светли били и тези места в реката, където лежали и най-малките частици от тях. Като събрал до една всички кости на светците, епископът ги положил на честно място.

Светите четиридесет мъченици били измъчвани от двадесет и шестия ден на месец февруари, а предали душите си на Господа в деветия ден на месец март