Представяне

Какво не знаем за Милано - града в сърцето на Европа? 2-ра част

Милано, градът в сърцето на Европа, главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, има много лица.

Той е икономическото сърце на страната - седалище на италианската борса, на най-големия ежегоден панаир, на автомобилните заводи Alfa Romeo.

Милано е и архитектурен шедьовър, със символи от световна величина.

В поредица от статии ви запознаваме със знаковите архитектурни чудеса на града:

Галерията на Виктор Емануил (Galleria Vitorio Emanuele II) е един от най-старите и престижни търговски центрове в Европа, който носи името на първия крал на обединена Италия - Виктор Емануил II (1861 - 1878). Има формата на кръст, висок е 47 м, а куполът му е изграден от желязо и стъкло.

Пасажът свързва две от най-значимите забележителности в Милано - Миланската катедрала“ Il Duomo“ и операта „Ла Скала“.

В центъра на галерията са изобразени гербовете на трите столици на кралство Италия – Рим (вълк), Флоренция (лилия), Торино (бик). Според оверието ако човек стъпи с пета върху гениталиите на бика, изобразен на герба на Торино и се завърти три пъти, това ще му донесе късмет.

Историята за построяването на Галерията е много интересна: През първата половина на XIX век градът гледал със завист индустриалната революция на големите европейски столици и искал да бъде на тяхната висота.

През 1859г. идеята за свързващ пасаж между площад Дуомо и Площад Ла Скала ставала все по-ясна и бил стартиран международен конкурс, спечелен от италианеца Джузепе Менгони, в съревнование с близо 200 архитекти, който дал идеята за дълга галерия, пресечена от ръкави, с широка зала по средата на кръстопътя.

През 1865 г. започнала работата по построяването й, като първият камък бил положен лично от крал Виктор Емануил от Савоя.

Две години по-късно галерията била открита, макар и не изцяло довършена и без присъствието на краля. Но построяването на Галерията има трагична развръзка: нейният създател Джузепе Менгони умира точно по време на „инспекция” на своето произведение, той пада от покрива или поне така твърди официалната версия.

Много хора не повярвали на историята за случаен инцидент, а подозирали, че става дума за самоубийство, породено от многобройните критики към Галерията и от дълбокото разочарование от отсъствието на краля на откриването. Никой не можел да предположи, че причината за това отсъствие се криела в критичното здравословно състояние на краля, който щял да умре няколко дена по-късно.

Днес, Галерията Vitorio Emanuele II е мястото в Милано, където местните ходят, за да се покажат, да се срещат, да хапнат, да пазаруват (на високи цени) или просто да пият кафе.

Операта „Ла Скала“ (Teatro Alla Scala) е един от най-известните оперни театри в света и любимо място за почитателите на музика в Италия. "Ла Скала" е оперният театър, разнесъл славата на българските оперни певци.

Построена е в периода 1776 – 1778 г. по заръка на унгарската императрица Мария Тереза. Сградата на театъра е дело на италианския архитект Джузепе Пиермарини - изпълнена е в стил неокласицизъм и е построена върху мястото на католическата църква "Санта Мария де ла Скала" в Милано, разрушена в началото на 18-и век.

Акустичните възможности на залата я правят една от най-добрите сцени, но и един от най-удобните оперни театри за зрителите. Зрителските места са разположени на шест етажа със 194 ложи, от които последните два етажа са галерии с една кралска ложа.

Някога, пред входа на "Ла Скала" е имало и специално място за спиране на каретите на високопоставените посетители на театъра. Зад ложите е имало втори ред ложи, с маси за игра на карти, където се предлагали и напитки.

Преди ерата на електричеството, цялото това великолепие било осветявано от стотици свещи, които придавали още по-голям чар на величествения интериор и хвърляли причудливи сенки върху позлатата.

От самото си създаване преди 240 години, до днес, "сградата на "Ла Скала" е поддържана от меценати - 90 аристократични семейства от Милано.

След като по време на Втората световна война театърът е разрушен, той е възстановен за много кратко време - през 1946 г. от същите тези родове със "синя кръв". Няколко пъти сградата е ремонтирана, реновирана и реставрирана, като последният й ремонт струвал над 61 млн. евро.

Традиционно в "Ла Скала" ежегодно се провеждат четири оперни сезона - карнавален, пролетен, есенен и летен. По време на карнавалния сезон са представяни сериозни оперни постановки и балети, а през останалите 3 сезона - леки, развлекателни опери.

"Ла Скала" е исторически признат за основна сцена на италианската оперна музика. В театъра са записани историческите премиери на опери на най-големите оперни колоси на Италия: Джоакино Росини, Гаетона Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини и др.

7 от 10 портрета в галерията на славата на „Ла Скала“ са на българи. Това са Портретите са на Борис Христов, Николай Гуяров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Елена Николай, Райна Кабаиванска и Надя Ковачева. Другите три портрета са на Пласидо Доминго, Мария Калас и Марио дел Монако.

Разположен в сърцето на Милано, замъкът Сфорца е сред основните туристически обекти в града. Някога е бил седалище на резиденцията на Миланското херцогство, а днес в него се помещават няколко музея и галерии.

Замъкът е построен през XV век от херцог Франческо Сфорца, на мястото на предишна крепост. Някои от украсите в сградата са дело на Леонардо да Винчи. Голяма част от творбите, обаче, са били разрушени, когато през 1815 година обектът е превърната в казарма за австрийските войски. През годините зданието е търпяло различни поражения, като последната реставрация е от периода след Втората световна война.

Сред музеите, които могат да бъдат посетени в замъка Сфорца, са Музей на античното изкуство, Музей на мебелите, Музей на музикалните инструменти, секции от Археологическия музей (египетска колекция и праистория) и други.

„Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи е ревниво пазена в трапезарията на Доминиканския манастир „Света Мария де ле Грацие” в Милано.

Леонардо рисува това поразително произведение на изкуството на северната стена на коридора между 1494 и 1498г., по време на господството на Лудовико Сфорца, негов покровител.

Гениалният Леонардо прави този шедьовър на „сухо“, вместо на мокра мазилка – техниката, която обикновено се използва за стенописи (фрески). Стенописът не може да бъде променян, тъй като Леонардо решава да го зазида, след което да рисува върху него.

За съжаление с течение на времето, поради атмосферните условия и бомбардировки по време на Втората световна, произведението претърпява големи щети и може да се види само частично.
Трапезарията бива построена отново и, за да се избегне картината да се повреди още, тя се съхранява в специални условия, като се контролира влажността на въздуха, и може да се посещава само от групи до 25 посетители наведнъж за ограничено време от 15 минути.

Ако нямате възможност да пътувате до Милано, кафетерия "Милано" в Бургас ви предоставя автентична атмосфера, а адресът е известен:
Бургас, к-с "Братя Миладинови" блок 148


Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus