Маршрути

Холандец направи природен резерват на язовир"Искър"

Край язовир Искър има екорезерват - "Шаварите". Проектът е дело на холандеца Патрик Смитьойс и негови съдружници. Първоначално купили 600 декара край река Искър в района, в който реката се влива в едноименния язовир. Искали да създадат ваканционно селище с хотели, но плановете им променили и създали природен резерват и детски лагер "Шаварите". Шаварите е името на самата местност, в която е разположен резерватът.

Патрик Смитьойс е природозащитник и режисьор на документални филми. От десет години живее у нас. Дошъл по работа и останал по любов. Казва, че съдбата на България е изключително тежка, но от друга страна - страната ни е благословена.

"С трима приятели от Холандия искахме да създадем ваканционен парк на язовир Искър, защото смятаме, че София има нужда от място за отдих. Знаете, петък следобед става лудница по околовръстния път - всички бягат от София. Защо да караме 400-500 км до Черно море, когато имаме този прекрасен язовир Искър тук, на три крачки от София?", разказва историята на създаването на резервата Патрик Смитьойс в рубриката "Има ли мегдан".

Това място е прекалено ценно, за да го прецакаме с къщи на езерото


"Правихме всякакви планове как да разположим кейовете, къде да построим къщите, къде хотели. Архитектите една година са правили планове, докато аз за първи път взех да се разхождам из тази много красива местност. На първото ми идване видях едни видри, на второто ми идване видях едни черни щъркели, на третия ден видях малкия воден бик. Тези, които разбират от птици, знаят как изглежда тази птичка. Мъжкото изглежда като малко папагалче."

И се казал, че "това място е прекалено ценно, за да го прецакаме за едни къщи на езерото". Така след като оценил природната ценност на местността, Патрик Смитьойс променил плановете си. Оказало се обаче, че да направиш резерват не е лесна работа, не е "да оградиш целия терен и да чакаш нещата да се случат".

"Това бяха рибарници. Самият статут на терена все още е промишлена зона", продължава разказа си предприемачът.

Активно създаваме природа

"Всичко сме направили ние с един куп багери, самосвали. Изкопахме наново реки, езера. Реално направихме това, което може би никъде другаде в България още не се случва - ние активно създаваме природа", обяснява Смитьойс. Възстановили терените във вида, в който са съществували, преди да станат рибарници. Това е била последната влажна зона покрай язовир Искър.

"Интересното е, че сега, четири години по-късно, когато човек влиза в този терен, той се кълне, че това винаги е било така. В смисъл, не можеш да видиш, че човешката ръка нещо е пипнала или го е подобрила, или да го е направила по-хубаво, отколкото природата да беше го измислила", споделя Патрик Смитьойс.

В подобен проект няма разумен баланс между приходи и разходи

В проекта за поддържането на резерват няма разумен баланс на приходи и разходи, твърди още той. "Знаем, че това предприятие, социалното, което имаме, ще струва пари от ден първи до ден последен. Ние наистина го водим като кауза. Всичките си пари даваме на хора, които помагат за построяването на разни забавления за децата, защото правим постоянно едни мостчета - има лодки, има въжени линии върху езерата. Ние разбрахме едно, че можеш да водиш деца, но ако децата освен да гледат птици, няма с какво да играят, след петата минута са загубили интерес. Те са малки и искат да учат, играейки. Това са страшно много разходи. Има разходи за охрана. Икономически разум в цялата работа няма никакъв."

Българите схващат разходката сред природата като скара на въздух

Първата година нямало и десет души посетители. Според холандския предприемач, много от сънародниците ни бъркат разходка сред красивата природа със "скара на въздух". Тези, които наистина се интересуват от природата и идват с бинокли и гумени ботуши, те са много малко, допълва той. Не е спрял да се надява, че някой ден ще намерят точния контингент.

Сега в резервата се празнуват и рождени дни, а самият Смитьойс също участва в определени дни като дежурен рейнджър. "През седмицата много идват от училищата с цели автобуси, стоварват при нас децата и ние ги водим в парка да играят, да гледат птици. Имаме през уикенда много хора, които искат да си организират рожден ден при нас и идват примерно 20-30 деца и аз ходя с тях. И умирам от кеф, когато ги слушам, когато между тях си коментират: "Ех, на такъв хубав рожден ден никога не съм бил. Тогава знам със сигурност, че сме уцелили бингото с тоя резерват и е въпрос на време, докато хората по-масово ще го осъзнаят."

Уволнил консултант, посъветвал го да избият видрите


За Патрик Смитьойс най-красивото животно в резервата е видрата. Преди време наели консултант, който ги посъветвал да убият видрите, защото щели да му изядат рибата. "Веднага му приключих трудовия договор на този човек." България му липсва, когато не е тук. Казва, че в "Шаварите" е намерил душата си и за него "това е много духовно, много важно място". "Това ми е любимото място в България въобще. Аз се чувствам полубългарин, ако не цял българин."

Източник: БНР

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus