Десетки френски общественици се противопоставят на асоциациите, които искат да организират „безалкохолен месец“ през януари следващата година. Разбира се, можете да живеете без вино и никой не е длъжен да го пие. Но не можете да принудите другите да се лишават от тази напитка.

Какво показва краха на цивилизацията? Вероятно липсата на интерес към част от нейното наследство и култура, което проправя пътя за общо нарушение на ценности и история, за да се ограничи нейното поле на съществуване и свобода.

Днес се чуват гласове (не е ясно кой ги е разрешил), които заклеймяват алкохола и се стремят да събудят вина на някой, който ще вземе чаша в ръка и я поднесе до устните си. Говори се за „безалкохолен месец“ през януари следващата година , оказва се, че ние като стадо овце (често срещано напоследък) следваме пуританският англосаксонски каприз за „сух януари“.

Да, в света има много винопроизводители и хубави вина. Но най-хубавите вина се раждат на френска земя благодарение на уникалната география и вековни знания, предавани от поколение на поколение. Всички са съгласни с това. И трябва ли човек да се срамува от това?

Точно като замъците от Лоара, идеите на Паскал, картина на Пусен, поезията на Рембо и музиката на Пиер Булез, виното е високо проявление на френската култура, която привлича вниманието и е търсена в цял свят. Ние сме пазители на това богатство. Щастливите му потребители, пазачи и поръчители.

Разбира се, можете да живеете без вино и никой не е длъжен да го пие. Привържениците на забраната ще кажат, че това може да удължи живота, но това все още трябва да бъде доказано.

Живот без удоволствие и радост, светлина и празник, слънце и огън, памет и история ... това живот ли е?
През последните десет години се притеснявам от загрижеността на политиците за човека. Те безкрайно се грижат за здравето и физическото ми състояние, сякаш искат да ме доведат до смърт в добро здраве, като гротескните лекари от Молиер.

Първият опит за забрана е само началото. Сега говорят за един месец, но месец е само началото на вечността. И за това защо да не въведем месец без секс, месец без спорт, месец без думи, месец без мисли, месец без въображение, тъй като цялата тази дейност, както добре знаем, в някои случаи може да бъде много опасна за този, който го практикува.

Необходимо е не да се забранява, а да се образова. Оценявайте виното. Не се стремете към количество, а към качеството, тъй като опиянението трябва да възникне във възхищение към красивото, а не да затъмнява погледа и ума.

Виното е крехко тайнство. Нейното тържество обединява щастливите моменти на приятелство и празнуване, на мистично единство с земните, геоложки и климатични сили над нас.

Струва си да припомним, че в много политеистични и монотеистични религии виното се разглежда като дар от боговете, тяхната любима напитка или дори кръвта им. Всичко това ни казва, че във виното няма нищо банално и светско, че то олицетворява разширяването на душата, от което те сега искат да ни лишат.

Източник: InoSMI.Ru