От близо

Стенни рисунки разкриват простата радост от живота в древния град Теотиуакан

Фрагменти от доацтекски рисунки, открити неотдавна в покрайнините на смятания навремето за най-голям град в двете Америки – Теотиуакан – прибавят нови доказателства, че дори обикновените хора са се радвали на по-фините неща в живота,пише ТВ Европа. Всяка година милиони туристи посещават извисяващите се пирамиди и храмове на древния метрополис, но твърде далеч от последните находки в южния му край.

Археологът Дейвид Карбайо от Университета на Бостън е открил ярките рисунки върху фината мазилка в три сгради. В тях има животни, пеещи птици и цветя и те извикват представата за райски живот на техните създатели, смятат учените. Те са открили още знаци за богатството на древните жители на Теотиуакан – нефритени украшения, фино издълбана каменна маска и черупки от тихоокеанското крайбрежие на Мексико.

Рубен Кастро – археолог:
„В действителност в Теотиуакан е нямало роби. Най-малкото не сме открили никакви доказателства за някакво социално неравенство, каквото представлява робството. Имало е по-бедни и по-богати хора както във всички общества. Но такива разделения между доминираща каста и подчинени маси като в Древен Рим е нямало.“

Откритията на стенописите сочат един коренно различен път, поет от Теотиуакан, който процъфтява между 100 г преди Христа до 550 г, сравнен с други древни цивилизации. Във време, когато животът в най-големите градове на маите или в древен Рим и Египет е бил доминиран от малък на брой елит, който е властвал над бедните и поробени маси, повечето от 100-те хиляди жители на Теотиуакан са се радвали на много по-добър жизнен стандарт и дори им е оставало време да се наслаждават на обикновените радости като рисуването. Археолозите смятат, че основаната на занаяти икономика, в която челно място са заемали гравьори на скъпоценни камъни, грънчари, шивачи и ножари, е направила града богат. Открити са и останки на работилница за изработка на различни остриета от обсидиан.

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus