Дружбата винаги е била извор на ободряващи сили сред скърбите на живота. Способните за това благородно чувство хората всякога са черпили от него достатъчни сили за общо извисяване къв всяка достойна цел. В живота на светиите съществуват много примери на благодатна дружба с благодатно отражение.
По времето император Валериан живели двама уважавани войници - Неарх и Полиевкт. Неарх, който бил християнин, споделял с езичника Полиевкт упованията си на Христовата вяра. Когато започнало жестокото осмо гонение на християните, Полиевкт се отрекъл от идолопоклонничеството. Заради това бил обезглавен и предал духа си на Бога, кръстен в собствената си кръв.

Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при река Ефрат.