Самотата се превръща в проблем за общественото здраве, особено голям за по-възрастните.

Новото проучване, публикувано в списание "Aging and Mental Health" на Калифорнийския университет, установява, че причините хората да живеят в самота са както лични, така и предопределени от обществената среда. Загубите на близки хора, свързани с възрастта и времето, и неадекватните социални умения се считат за основни рискови фактори, предразполагащи към самота.

"Някои от участниците в изследването говореха за загубата на съпрузи, братя и сестри и приятели като причина за тяхната самота. Други изтъкваха, че създаването на нови приятели не може да замени починалите приятели, с които са израснали", споделя Алехандра Паредес, научен сътрудник в отдела по психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Чувството за самота често е свързано с липса на цел в живота.

Някои от участниците използват следните изрази, описвайки живота си "не съм привързан към никого", "животът ми няма смисъл", "няма надежда“ или „чувствам се изгубен и нямам контрол“.

Изследователският екип открива също, че мъдростта, включително състраданието, са фактори, които пречат на самотата. Други защитни фактори са приемането на възрастта и комфорта от това човек да бъде сам.

За да достигнат до тези заключения, изследователите провеждат индивидуални интервюта с 30 души на възраст 67-92 г., живеещи в независимия сектор на живот на старша жилищна общност в Сан Диего.

„Важно е да идентифицираме основните причини за самотата, за да можем да помогнем за разрешаването на този проблем и да подобрим цялостното здраве и благополучие на застаряващото население“, споделя Дилип В. Джест, професор по психиатрия и невронауки в Университета по медицина в Сан Диего.