Горещ въпрос

Има ли връзка по-ниската смъртност, причинена от коронавирус, с ваксината БЦЖ?

Старата един век ваксина (БЦЖ) срещу туберкулоза може би ще може да подпомогне имунната система на човек срещу коронавируса COVID-19?

Няколко държави, сред които Гърция Холандия, Германия и САЩ , търсят от седмица отговор на този въпрос.


Отчетено е , че в държавите, в които е имало масово ваксиниране срещу туберкулоза, имат по-ниска смъртност. Това отбелязват в своя публикация учени от New York Institute of Technology.

БЦЖ е жива лиофилизирана (дехидратирани чрез дълбоко замразяване под високо налягане живи бактерии) ваксина, съдържаща щам на Mycobacterium bovis, който причинява туберкулоза по говедата, близък до M. tuberculosis, който причинява туберкулоза при хората. Ваксината е кръстена на френските микробиолози Алберт Калмет и Камил Гюрин, които са я разработили в началото на 20-ти век.

Първата ваксинация в България с БЦЖ е направена през 1928 г. При нас тя е задължителна и се поставя на бебетата в родилния дом.

Безопасна и евтина, ваксината е далеч от перфектното: предотвратява средно около 60% от случаите на туберкулоза при деца с големи разлики между държавите.

Изследванията се правят при лекари и медицински сестри, които са изложени на по-висок риск от заразяване с респираторната болест и при възрастни хора.

Немският Институт за инфекциозна биология “Макс Планк” проучва в момента дали модерната им версия на БЦЖ - VPM1002 е ефективна срещу инфекция с SARS-CoV-2. Мащабното проучване се провежда в няколко болници в Германия.

Проучвания върху мишки показват, че БЦЖ ваксината може да защити не само срещу туберкулоза, но и срещу вирусни инфекции на дихателните пътища. Мишките, страдащи от грип, имат по-малко вируси от грип А в кръвта си, ако преди това са били ваксинирани с БЦЖ. Ваксинираните животни показват по-малко увреждане на белите дробове.

Други изследвания на учените от “Макс Планк” показват, че ваксинацията с БЦЖ повишава устойчивостта на животните към други вируси (например херпес тип 1 и 2). Очевидно БЦЖ ваксината активира имунната система срещу вирусна инфекция, пише в статия на сайта на “Макс Планк” . По този начин тя намалява риска от тежка прогресия на заболяването и снижава смъртността.

Обикновено ваксините повишават имунните отговори, специфични за определен патоген, като антитела, които се свързват и неутрализират един вид вирус, но не и с друг. БЦЖ може да увеличи способността на имунната система да се бори с патогени, различни от бактерията срещу туберкулоза, сочат клинични и наблюдателни проучвания, публикувани в продължение на няколко десетилетия от датските изследователи Питър Аби и Кристин Стабел Бен, които живеят и работят в Гвинея-Бисау, пише в списание Science. Изследователите са установили, че ваксината предотвратява около 30% от инфекциите, с който и да било известен патоген, включително вируси, през първата година след ваксинирането.

Страните с по-продължителна ваксинация имат по-ниска смърност

Страните, в които е имало масова ваксинация срещу туберкулоза, имат по-ниска смъртност. Това отбелязват в своя публикация от 24 март тази година учени от New York Institute of Technology, College of Osteopathic Medicine. Те дават пример с Иран, където имунизациите са от 1984 г. и смъртността от COVID-19 е 19,7 случая на милион. Япония прилага масово ваксината БЦЖ през 1947 г. и има около 100 пъти по-малко смъртни случаи - 0,28 смъртни случая на милион души. Бразилия започва да ваксинира масово през 1920 и има още по-ниска смъртност от 0.0573 смъртни случая на милион жители.

Тъй като броят на случаите на туберкулоза намалява в края на 20 век, повечето държави в Европа се отказват от имунизациите срещу туберкулоза между 1963 и 2010 г., отбелязват авторите.

Те са забелязали, че богати държави с политика за имунизации имат различни данни за смъртността по възраст. Испания въвежда имунизациите с БЦЖ през 1965 г. и продължава до 1981 г. (16 години). Там смъртността е 29,5 души на милион жители. Дания включва ваксината в имунизационния си календар през 1946 г. и завършва през 1986 г. (40 години) и има почти 10 пъти по-малко смъртни случаи на милион жители - 2.3.

Открити са доказателства, че имунизациите с БЦЖ имат връзка с по-ниските нива на смъртност от COVID-19, заявяват учените от САЩ. Те обаче добавят, че нивата на смъртност зависят и от нивата на тестване на населението срещу коронавируса.

Въпреки че в Китай има политика на масова ваксинация от 50-те години, учените от Ню Йорк твърдят, че по време на Културната революция (1966-1976) агенциите за профилактика и лечение на туберкулоза са разформировани и много от възрастните сега хора не са ваксинирани. Авторите на тази публикация изказват хипотеза, че колкото по-голяма част от възрастното население е ваксинирано с БЦЖ, толкова по-ниска ще е смъртността.

В Европа БЦЖ е най-прилагана в България

Сред страните от ЕС БЦЖ е най-прилагана в България, става ясно от интервю на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев в интервю за bTV от 14 януари тази година.

“Две трети от страните в Европа изобщо не правят туберкулозна ваксина. Останалата една трета от страните, основно от Централна и Източна Европа, правят една, само две страни - две, ние бяхме единствените в Европа, които имахме пет приема”, каза Кунчев.

Поводът за интервюто му е, че реимунизацията за туберкулоза (БЦЖ ваксина) и проба Манту за 11-годишните отпадат от имунизационния календар на България. “Това не довежда до по-добър имунитет, не довежда до по-голяма сигурност, а само до допълнителна работа за общопрактикуващите лекари, притеснения за родителите. Самата проба Манту е специфична за разлика от всички останали и когато не се изпълни както трябва, много често дава неверни резултати и се налага да се БЦЖ-ират деца, които имат имунитет”, обясни мотивите Кунчев.

В писмо на над 2200 граждани от август миналата година, в което се иска България да спре да употребява БЦЖ, се твърди, че в България се слагат най-много дози от ваксината от страните в Европа - до 48 ч след раждане, с 3 реимунизации при негативен Манту тест - на 7 месеца, 7 и 11-год.

В същото писмо се твърди, че БЦЖ е задължителна само още в Чехия, Унгария и Полша, но там няма реимунизации.

Източник: БТА

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus