Минималната работна заплата ще се договаря по икономически дейности между синдикати и работодатели от 2021 г. За тази нова промяна в трудовото законодателство се разбраха представителите на бизнеса, профсъюзите и правителството на Национален тристранен съвет. "Една от най-важните точки в това споразумение е, че минималната работна заплата ще може да се договаря по професии, съобщи кмета.бг. Трите дни болнични продължават да се плащат от работодателите, няма да се връща част от дохода на бедните семейства до края на годината. Минималната заплата ще продължи да съществува, просто няма да бъде единна за всички сектори, така ще можем да махнем минималните осигурителни прагове", каза социалният министър Деница Сачева.

Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), от неговата организация са направили компромис, защото първоначалната им идея беше минималната работна заплата да се договоря между синдикати и работодатели и тя да не отчита минималната работна заплата за страната. Ако беше приет подобен вариант, заплащането в някои сектори като шивашкия, например, възнагражденията можеха да паднат още по-ниско, а в други като IT сектора да се качат още повече. "Предложихме този вариант, защото в някои сектори трябва да се избира - дали да продължат работа, макар и с по-ниски заплати или да праустановят дейност", коментира пред Kmeta.bg идеите на работодателската организация Ивелин Желязков от АИКБ.

"По принцип вариантът, който избраха синдикати и работодатели е добър, защото той гарантира, че при колективното договаряне заплатите няма да паднат под минималната", коментира пред Kmeta.bg Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Чавдар Христов от КНСБ също смята, че оттук нататък заплатите ще вървят нагоре. Той уточни, че там, където няма силни синдикати браншовете не могат да разчитат на по-високи заплати. И припомни пред Kmeta.bg, че колективното договоряне е практика в повечето страни от Европейския съюз.

Спродед участници в Националния съвет, с които Kmeta.bg разговаря критериите, по които ще става договорянето по браншове ще се изработват тепърва.

Пламен Димитров, президент на КНСБ заяви, че освен за колективно договоряне, на Националния тристранен съвет са се разбрали да се създаде Национална програма за заселване на хора от трети страни от български произход. Това е идея на най-големия синдикат у нас от 2019 г., но чак сега намира подкрепа.

Според Димитров на Нацииналния съвет е договорено още да има индивидуални сметки за обучение през целия живот, изграждане на секторни фондове и разширяване на възможностите за чиракуване в производствена страна.