От 30 юни до 20 юли галерия Пролет ще представи *Сияйните морета на илектрологоса*, изложба-живопис на Атанас Хранов.

Откриването е на 30 юни /вторник/ от 18.00 до 20.00 часа. Гост на откриването е писателят Александър Секулов.

Атанас Хранов е роден на 11 октомври 1961 г. в Пловдив. Учи в Средно училище по изкуства, Котел (1980). Завършва Художествената академия в София през (1987) г., специалност „Дърворезба“ при проф. Антон Дончев.

Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Характерни за автора материали са дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция. Автор е на над 60 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи и кураторски проекти.

Осъществява съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много други музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина.

Атанас Хранов е запален мореплавател. Живее и работи в Пловдив.

Новата изложба на Атанас Хранов разказва за необяснимите му авантюри, преживени с ветроходна лодка из моретата. Верен на навиците си, после той рисува преживяното, а неговия верен приятел Александър Секулов записва разказаното почти без изменения. Ето и самия разказ за Панайотис, островен жител със странна професия, представена от Секулов.

Историята на вечния илектрологос Панайотис

„Когато не съществуваше като мълния, Панайотис поправя ветроходни лодки, ударени от мълнии.

Живее на възможно най-малкото островче сред Егея, във възможно най-отдалечената къща, по възможно най-мълчаливия начин, но не и самотно, съвсем не самотно.

Всеки мореплавател, ударен от гръм по тези морета, знае, че някак трябва да се добере до островчето на Панайотис, електрологоса, и да чака.

Мнозина, подведени от ежедневната, но некрасива логика, биха нарекли Панайотис електротехник, забравяйки, че в класическата гръцка философия Логосът е вечна и непроменлива истина, съществуваща от времето на творението.

В Библията пък всичко става чрез Словото, т.е., чрез Логоса.

Всичко това не интересува Панайотис. За него всичко, което поправя струва 10 евро.
Изгорели светлини на мачтата. Изгорял автопилот. Изгоряла лебедка на котвата. Изгорял ветрови генератор. 10 евро. И една бира.

И когато поправените ветроходи вдигат платна, и излизат от малкото пристанище, и островчето се свива до ирис на птица, и се изгубва в разлятото сребро на следобеда,
капитаните, чиито лодки отново разсичат синята вода, и вятърът отново ги води в път, и любимите ги чакат с нова надежда, същите тези капитани стоят с кормило в ръка и мислят за всички бури, които са преживели, припомнят си всички небеса, които са се срутвали над крехките им черупки, сънуват всички ветрове, които са се нахвърляли над корпусите и въжетата, бълнуват всички мълнии, които са изписвали в смрачения свод непонятните букви на съдбата

и всички тези капитани знаят, че някъде сред гърмежа на стихиите живее Панайотис, вечният илектрологос, който пие бира и знае, че сметката винаги е Божия и милостива.“