В Германия често можете да чуете един израз – „Трябва да има ред“ (“Ordnung muss sein”). Той е толкова дълбоко вкоренен в психологията на хората, че се е превърнал в културно клише по света и в начин на живот вкъщи.

В Германия кафявите бутилки се рециклират отделно от прозрачните, трябва да спазвате тишина след 22 ч., винаги да спазвате светлините на светофара, дори и да няма никакви коли. Ако искате да ви свършат нещо в тази държава, трябва да си разпечатате и попълните съответните формуляри, да си уговорите час, да си вземете номерче за чакане, да чакате да ви повикат, за да ви кажат дали сте спазили всичко или нещо сте пропуснали в документите. Което най-вероятно сте направили, пише Би Би Си.

На повърхността „Трябва да има ред“ сякаш е основата на всеки германец, както и на начина на работа на обществото. Но като оставим стереотипите настрана, наистина ли Германия е толкова подредена?

Мнозина вярват, че всичко тръгва от времето на Мартин Лутер. Освен че завинаги променили начина на преклонение пред Бога за Германия и голяма част от света, скромните дейци на Реформацията имали лични предпочитания (като любовта към бирата и книгите), които продължават да оформят германската култура в следващите 500 години. Самият Лутер пише “Ordnung muss sein unter den Leuten” – „Трябва да има ред сред хората“. Той призовава за подчинение на властта.

„Редът се смята за добродетел на прусите, наравно с изпълнението на задълженията, точност, удърдна работа и честност“, обяснява пък Кристина Рьотгерс, културен експерт, който помага на международни компании да разберат германския начин на мислене, за да могат да работят по-ефективно.

Откъдето и да произхожда, изразът “Ordnung muss sein” е вплетен здаво в германското общество. Интересното е, че самите германци не говорят за това, защото, според Рьотгерс, ценностите и правилата, които се свързват с него, вече са възприети и работят. Няма нужда да се говори за правилата, защото се смята, че вече всички ги знаят.

„Мисля, че това е нещо, което съществува в съзнанието на хората в Германия. Но не мисля, че някой полага специални усилия, за да постигне този идеал“, казва Верена Нечер, личен консултант от Кьолн.

Ако питате различни хора из страната, те ще се съгласят с тази констатация. „Има ред и това е хубаво нещо. Но повечето хора са твърде подредени и педантични и без това“, смята студент от Дюселдорф.

„Редът“ се е промъкнал и в ежедневните разговори. Изразът „Всичко наред ли е“ се ползва, когато питате човек дали е добре. Ако няма проблеми, отговорът е буквално „в ред“ (“in Ordnung”).

Думата е изписана и на униформите на мъжете и жените, които работят в Ordnungsamt – германската служба за обществен ред. Това е специално полицейско звено, което се занимава с дребните провинения. Които в Германия включват: шумна музика в часовете, когато трябва да е тихо, нарушения при паркиране, нарушаване на правилата за това колко дълго кучето ви може да лае (до 10 минути наведнъж и не повече от общо 30 минути на ден извън часовете за спазване на тишина). Ако Ordnungsamt ви спипат в издънка, се превръщате в дребен нарушител.

След всичко разказано дотук трябва да посочим още една често използвана от германците фраза - “Ordnung ist das halbe Leben” („Редът е половината от живота). Тя завършва с “Unordnung die andere Hälfte” („Безредието е другата половина“).

Никой не може да отрече, че има прояви на безредие в Германия. Пътуващите към работа се тъпчат във влаковете преди хората вътре да могат да излязат, най-редовно кофите за боклук стават обект на вандализъм и издрасквани с думата „Ред“, а най-новото летище в страната е говото да отвори след 9-годишни закъснение заради проблеми с проекта, скандали и безпорядък.

В последните години Берлин си е спечелил световна слава като уникално място за културни експерименти. 20 години след като бившият кмет на града го нарече „беден, но секси“, хора от цял свят продължават да се местят там, за да избягат от скучния си план за живота и да бъдат каквито си искат и както си искат, без някой да ги гледа осъдително.

Но дори и в този легендарен със своята освободеност и анархистичен дух град има стриктни неписани правила.

-Ако искате да издраскате със спрей част от Берлинската стена, има си специално място за това.
-Ако искате да се разхождате както майка ви е родила, централната част на парк Тиергартен и околните езера са мястото, където се ходи без дрехи.
-Искате да пробвате наркотици и секс с непознати – никой няма да ви изгледа лошо в повечето берлински нощни клубове, стига да правите това в правилната стая.

Берлин има особена разкрепостена слава, но ако се вгледате и в останалите части на страната, ще откриете все повече свободни нрави и освободеност. Франкфурт има Bahnhofsviertel – постоянно разширяващ се квартал с публични домове и клубове, районът на St Pauli в Хамбург е един от най-разкрепостените „квартали с червени фенери“ в цяла Европа. Дори консервативните кътчета на Бавария и бившата Източна Германия възприемат все повече Freikörperkultur – „културата на свободното тяло“.

Разбира се, във всеки от тези примери е залегнало дълбоко германското чувство за ред. Не става дума толкова за забрани, колкото за това да правите каквото ви се искат по правилния начин на определеното за това място. Ако си говорите тихичко във вагона на някой влак, вероятно ще ви се скарат. Но ако пиете бира в берлинското метро, никой няма да ви каже нищо. Това е заради едно неписано правило – пиенето на публично място, дори в транспорта, е напълно приемливо.