Илонна Богданова, експерт

Трудовият и осигурителен стаж се удостоверява с трудова книжка, осигурителна книжка, служебна книжка /за държавните служители/, удостоверения образец 30 и УП-3 съгласно чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е регламентиран начина за заверка на трудовия стаж- с подписи на главен счетоводител и ръководител и подпечатване с печата на осигурителя.

Т.е. при напускане на работа трябва да има заверка с правоъгълен печат в трудовата книжка, където се описва от кога до кога сте работили при този работодател, два подписа и печат на фирмата. При зачитане на осигурителен стаж на непълно работно време /по-малко от законоустановеното/, задължително следва да се издаде удостоверение УП-3, в което изрично се посочва продължителността на работа и текст, че трудовият стаж не е равен на осигурителния.

За целта се използват формуляри, одобрени от Управителя на НОИ. Документите, въз основа на които се издават удостоверения за осигурителен стаж и доход – ведомости за заплати, заповеди за назначаване, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и др. се съхраняват от работодателите, от техните правоприемници или висшестоящи организации.

За осигурители, прекратили дейността си и без правоприемник, се създаде възможност да предават посочените документи в Териториалните поделения на НОИ. Предприятията, които имат правоприемници са длъжни да съхраняват ведомостите за срок от 50 години и въз основа на тях да издават съответните удостоверения за стаж и доход.

За започналите работа след 1997 г. съществува и друга възможност за доказване на осигурителен стаж. Това е регистърът на осигурените лица. В него работодателите и самоосигуряващите се лица ежемесечно подават данни за осигуряването на работещите – за неговата продължителност, осигурителен доход, неплатен отпуск.

Съгласно чл. 40 ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж данните от регистъра също служат за доказване на стаж и доход при пенсиониране.