Днес Патрик Суейзи щеше да навърши 68 години, но смъртта го отне на 57 от близките му и от многобройните почитатели по света.

„Мръсни танци“ на Патрик го превръщат в звезда, но това е само една малка част от таланта му. Той прави незабравими роли в „Аутсайдерите“ (1983), „Призрак“ (1990), Критична точка“ (1991), „Писма от убиец“ (1998), Зеленият дракон“ (2001), „Дони Дарко“ (2001), „Пробуждане в Рено“ (2002), „Един последен танц“ (2003)... и др.

В гимназията се занимава с музика, гимнастика, балет, карате, ветроходство, кънки и скокове във вода. Той е творец в пълния смисъл на думата. По-късно и преподава джаз, акробатика, гимнастика и дори дърводелство и изработване на мебели.

Нека си спомним за незабравимия актьор с някои негови мисли:

Има нещо, което няма да направя – а именно да преследвам това да остана жив. Ако през цялото време преследваш това да останеш жив, изобщо няма да живееш.

Колкото по-дълъг е животът ти, толкова по-често се срещаш със смъртта.

Как запазваш положителното си отношение, когато според всички статистики вече си мъртъв? Просто отиваш на работа.

Държа сърцето, душата и духа си отворени за чудесата.

Обичам да си мисля, че съм заобиколен от армия ангели, които седят на раменете ми... заедно с моя баща.

Опитвам се да млъкна и да оставя ангелите да ми говорят и да казват какво трябва да направя.

Това, което прави една любовна сцена страстна, не е да видиш самия акт. Това е да видиш страстта, нуждата, желанието, грижата, страха...

Ако напусна тази земя, искам да знам, че я напускам, оставяйки нещо след себе си, нещо смислено и стойностно.

Моята работа... е моето наследство.

Има нещо в танца... Нещо първично, което е заложено у всеки един от нас.

Когато като куче преследваш това, което обичаш, и продължаваш да се развиваш, талантът ти ще намери начин да се прояви.

Никога не съм бягал от предизвикателствата.

Победата за мен е да не се предаваш, да поемеш всяка топка, която съдбата хвърля към теб. И да продължиш.

Източник: Kmeta.bg