Образование

В какво се състои чудото на финландското образование?

‘"Или се учим да сме готови за живота или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото”.

Това е девизът, който следва финландската образователна система, а това включва: край на зубренето и ученето наизуст, отпадане на отделните предмети за сметка на дискусиите, участие в проекти от първи клас, край на класическата класна стая, малки групи от ученици, обединени от обща тема, и още, и още.


През последните десетилетия Финландия неизменно е в челните места, според международните изследвания за грамотност PISA. Какво отличава финландската система на образование от нашата?

Реформата на образователната система на финландците започва преди около 45 години, като основен двигател в плана за икономическото възстановяване на страната. Никой не е предполагал, че ще е толкова успешна, до 2000 г., когато първите резултати от стандартизирания тест на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) сред 15-годишните в повече от 40 страни по света, определят финландските деца като най-добрите читатели в света.

В следващите години излизат напред и по математика и природни науки. До 2006 г. Финландия е първата от 57 страни в областта на науката, през 2009 по научна грамотност отстъпва само на Шанхай, а по математика заема 6-то място в света сред почти половин милион ученици от цял свят.

Образованието във Финландия се смята за едно от най-добрите. Според международните изследвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на 2-ро място са в областта на естествените науки и на 5-то място по математика.

Но даже не това възхищава педагогическата гилдия. Невероятното е, че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене. Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени:- Долен курс (alakoulu), от 1 до 6 клас (6-12 год);- Горен курс (yläkoulu), от 7 до 9 клас (13-16);

В допълнителния 10 клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата отиват в професионален колеж или продължават обучението си в лицей (lukio), еквивалентно на 11-12 клас в нашата образователна система.

Принципи на училищното образование във Финландия:


1. Равенство на учебните предмети.

Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре.

Родителите.

Учителите нямат право да разпитват родителите за професия или социален статус.

Ученици.

Финландците не делят учениците в класове в зависимост от способностите им или кариерните им предпочитания. Забранено е да се сравняват учениците един с друг. Разликата между слаби и силни ученици тук е най-малка в света.

Равенство на правата на учители и деца.


Във Финландия наричат ​​това принцип на „зачитане на ученика“. Още от първи клас на децата се обясняват права им, включително и правото да се оплакват на социален работник. Това насърчава финландските родители да разберат, че тяхното дете е самостоятелна личност, която е забранено да се обижда или наранява.

Учителите.

Всички учители сключват договор само за една учебна година, с възможност за удължаване, което заедно с приличната заплата от 2 500 евро за помощник-учител и 5000евро за учителите по предметите, кара финландските преподаватели да имат много внимателно отношение към възпитаниците си.

2. Безплатни са:*

обяд, закуска;* екскурзии, посещения на музеи и всички извънкласни дейности;

* учебниците, всички канцеларски принадлежности, калкулатори и дори лаптопи и таблети.

3. Индивидуалност:

З
а всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Персонализирането засяга съдържанието на използваните учебници, упражненията, броят на класните и домашните задачи и времето отделено за тях, както и преподавания материал. Децата в един и същи клас изпълняват упражнения с различни нива на трудност. И се оценяват според персоналното си ниво.

Ако ученикът се справи отлично, утре ще му се даде по-сложна задача – ако не успее – няма проблем, следващия път отново ще получи проста задача. Ако един метод не успее, учителите се консултират с колегите си и опитват нещо друго. Те дори се наслаждават на предизвикателствата.

“Деца от заможни семейства с добро образование могат да се обучават и от глупави учители“, казва един финландски учител. Във финландските училища има две допълнителни разновидности на образователния процес: Подпомагащо обучение за по-слабите ученици – това в България се прави с частни уроци. Във Финландия няма частни уроци, учителите доброволно се занимават допълнително по време на урока или след него;

Коригиращо обучение – свързано е с устойчиви общи проблеми в усвояването на учебния материал. Коригиращото обучение се провежда в малки групи или индивидуално.

4. Практичност:

Финландците казват: „Или ще се подготвят за живота или – за изпити. Ние избираме първото.“ Затова изпити във финландските училища няма. Контролни и тестове – само по преценка на учителя. Има само един задължителен стандартен на тест в края на средното образование, но учителите не се отчитат пред никой за резултатите от теста и децата не се готвят специално за него – каквото стане.В училището се преподава само това, което може да потрябва в живота. Изхвърлено е от учебната програма всичко излишно.

Но финландските деца от малки знаят какво е договор, портфолио, банкова карта. Те знаят как да изчислят данък наследство или ДОД, да създадат сайт-визитка.

5. Доверие:

Доверие към учителите.
Няма проверки на учителите, няма инспектори. Има единна образователна програма, но тя съдържа само общи насоки, а всеки учител използва такъв метод на преподаване, който смята за подходящ.

Доверие към децат
а. В класната стая, учениците могат да избират с какво да се занимават. Например, ако в урока е включен образователен филм, но не е интересен на ученика, той може да си отвори книга. Смята се, че ученикът може сам да прецени какво е по-полезно за него.

6. Доброволност: Учи се този, който иска да се учи. Учителите се опитват да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма абсолютно никакъв интерес или способност да се учи, детето се ориентира към практически полезна за бъдещето му не особено сложна професия и няма да го стресират с двойки. Не всеки ще стане ядрен физик, някой ще трябва да кара и автобуса.

Финландците смятат, че една от задачите на гимназията е да се определи дали за младежа е необходимо да продължи образованието си в лицей или му е достатъчно и по-полезно да отиде в професионално училище. И двата избора еднакво се ценят.За да се определи склонността на всяко дете към някаква професия чрез тестове и беседи, има към всяко училище щатен специалист – т.н. „учител за бъдещето“.

Образователният процес във финландското училище е мек и деликатен, но това не означава, че може да „кръшкате“ от училище. Контролът е строг. Всички пропуснати уроци се вземат допълнително. Ако ученикът не изпълнява заданията на учителя и не работи – никой няма да вика родителите му, нито да го заплашва или обижда. Ако родителите не са загрижени за образованието на детето си, то просто няма да премине в по-горния клас. Да повтаряш класа във Финландия не е позорно, особено след 9-ти клас.

7. Самостоятелност:


Финландците вярват, че училището трябва да се научи детето на най-важното – самостоятелен бъдещ успешен живот. Затова тук ги учат да мислят и сами да придобиват знания. Теми учителят не разказва – всичко има в книгите. Важни са не наизустените формули, а умението да се използват справочници, текстове, интернет, компютри, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на текущия проблем.Също така, учителите не се месят в конфликтите между учениците, предоставяйки им по този начин възможност да се подготвят за житейските ситуации и да развият способност да отстояват себе си.

Кога и колко ?


Учебната година във Финландия стартира през м. август, от 8-ми до 16-ти, като няма общ начален ден за различните училища. Краят на м. май бележи последния учебен ден. През есенния срок има 3-4 дни и 2 седмици коледна ваканция. Пролетният срок включва 1 седмица февруарска „ски” ваканция (финландските семейства, като правило, отиват заедно да карат ски) и великденска ваканция.Обучението е петдневно, само първа смяна. Петък е „ден на майстора” и е по-кратък.

Какво учим?

1-2 клас: Изучава се родния (финландския) език, четене, математика, природознание, религия, (съгласно вероизповеданието) или концепция за живота (за онези, които не се интересуват от религията), музика, изобразителни изкуства, трудово и физкултура. В един час могат да се изучават едновременно няколко дисциплини.

3-6 клас: Започва изучаването на английски език. В 4-ти клас се въвежда още един чужд език по избор: френски, шведски, немски, руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини – свободни предмети, като всяко училище предлага свои такива: машинопис, компютърна грамотност, дърворезба, хорово пеене. Почти във всички училища има свирене на различни музикални инструменти. За 9 години от обучението си децата имат възможност да изпробват всичко – от дудука до контрабаса.

От 1-ви до 3-ти клас няма никакви оценки, но до 7-ми клас се прилага десетобална система – 10 – „почти недостижим“ 4 – „по-лошо от всякога“ Има и оценка за поведението – оценява се способността да се работи в колектив и самостоятелно, маниери, желание да се влияе на другите за добро. Всички училища са свързани с държавната електронна система „Wilma“, която е нещо като електронен учителски дневник, към които родителите получават персонален код за достъп.

Учителите поставят оценки, записват пропуски, оставят информация училищният психолог, социален работник, „учител за бъдещето“, фелдшер.Оценките във финландските училища нямат този зловещ отенък и са нужни само за мотивация на детето и проверка, която си е за него – ако желае, да подобри знанията си. Те не влияят на репутацията на учителя или училището.

Дреболии от училищния живот


*Децата не са длъжни да седят на чинове, а могат да седят на пода (върху килим). Някои училища, класните стаи са обзаведени с дивани, кресла. В началните училища са постлани с мокет и килими..* Няма униформи и каквито и да са изисквания за облеклото. Изискват се други обувки вътре в училище, но малките предпочитат да тичат по чорапи.

* В топло време, уроците често се провеждат на открито. просто на тревата или на пейки специално разположени амфитеатрално до училището.

* Домашни рядко се дават. Децата имат нужда от почивка. И родителите не трябва да бъдат ангажирани с уроците на децата си, учителите препоръчват вместо домашни, семейно посещение на музей, сред природата или на басейн.

Децата на Финландия не мразят училището, не мечтаят колкото се може по-бързо да се отърват от него, не страдат от нервно пренапрежение за следващия изпит. Те са спокойни, внимателни и щастливи, четат книги, играят компютърни игри, обичат природата, забавляват се и се радват на живота. И учат.

По материали от "Цюрихер унтерлендер"

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus