Поради взаимодействиеjf с магнитното поле на Земята железният оксид се натрупва на повърхността на Луната, установиха учени.

Учените откриха ръждата на Луната отдавна и бяха много изненадани, защото железните оксиди се появяват, когато желязото е изложено на кислород и вода. На естествения спътник на Земята има много богати на желязо скали и водни молекули, но няма кислород.

Нещо повече, Луната буквално е „пълна“ с водород, казват изследователите, който идва от слънцето, носен от слънчевия вятър. Ръждата се образува, когато кислородът отстранява електроните от желязото; водородът прави обратното, като добавя електрони, което означава, че по-трудно се образува ръжда на богатата на водород луна.

В ново проучване, публикувано в списанието Science Advances , изследователите предложиха улика за тази загадка. Указанието беше, че ръждата е по-концентрирана от страната на Луната, която е обърната към Земята, пише източник: Новини Mail.ru

Земята е заобиколена от магнитно поле, като въздушен мехур. Слънчевият вятър разширява този „балон“, създавайки дълга магнитна опашка. Луната влиза в нея три дни преди пълнолунието, след това я пресича и излиза от другата страна. Отнема шест дни.

През тези шест дни магнитната опашка на Земята покрива повърхността на Луната с електрони и кислород от горните слоеве на атмосферата. Те взаимодействат с молекули вода и богати на желязо скали на сателита на Земята. И така, ръждата постепенно се натрупва на Луната, казват учените.
Новата теория може също така да обясни защо ръждата е открита и върху други безвъздушни тела като астероиди, казват изследователите.