Астрономите са установили, че преди 70 хиляди години древните хора са могли да наблюдават две светила в небето едновременно. В онези времена неандерталците, които са били на ръба на изчезване, са се греели на две слънца, пише esoreiter.ru

Втората звезда била Шолц (WISE 0720-0846), която преди 70 хиляди години се приближила до нашата Слънчева система.

Звездата на Шолц е червено джудже с маса, равна на осем процента от масата на нашата звезда. Небесното тяло е получило името си в чест на откривателя - Ралф-Дитер Шолц, който го е открил през 2013 г. и оттогава учени по света активно го изучават.

Светлината, излъчвана от "втората звезда", е била сравнима по яркост със светлината на луната по време на пълнолуние. Когато се гледа от Земята, размерите на звездата на Шолц и Луната са приблизително еднакви. Няколко хиляди години по-късно Слънцето и звездата на Шолц летели в различни посоки.

Изследователите вярват, че преди около 70 хиляди години човечеството е било на ръба на изчезването. Учените обаче не го свързват със звездата Шолц, която се приближава по това време. Интересно съвпадение, но все пак са необходими повече изследвания, за да се разбере със сигурност.

Галактиките във Вселената са в непрекъснато движение и се движат с висока скорост. Понякога се случва звездите в някакъв „момент“ да са в непосредствена близост една до друга.

Според изчисленията на астрономите, приблизително веднъж на всеки 100 хиляди години, нашата звезда се приближава до други звезди. В редки случаи сблъсъците са неизбежни, което води до смъртта на звездни системи. Според изчисленията на учените обаче през следващите милиони години няма да се сблъскаме с толкова тъжен сценарий.

В момента небесно тяло бързо се отдалечава, насочвайки се към дълбините на космоса и вече е на 19 светлинни години от нашата слънчева система.

По-рано екип от изследователи от Харвард заяви, че Слънцето някога е било част от двойна система.