Горещ въпрос

Стара Загора и София с най-мръсния въздух в ЕС

Стара Загора и София са с най-мръсния въздух в Европейския съюз, заяви председателят на Българска асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов във връзка с излезлия днес доклад CE-Delft на координиращата организация Европейски алианс за обществено здраве (EPHA). Той е изработен от консорциум от НПО с дейност в обществена полза в 10 европейски държави (Испания, Франция, Германия, Полша, Словения, Унгария, Румъния, България, Нидерландия, Италия) под ръководството на координиращата организация Европейски алианс за обществено здраве (EPHA). Единствен участник от България е Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).

Видно от доклада и анализите, няма съществено изменение. Броят на източниците за изследване на въздуха от 2013 г. е непроменен, както по изпълнението на различни проекти на общинско и национално ниво, които освен, че закъсняват и се отлагат във времето, те просто не се изпълняват в предвидените параметри, а не 30% от планираното, каза Пламен Таушанов. Според него гражданите и пациентите трябва да накарат общинската и държавна администрация да си изпълняват задълженията, тъй като продължава увеличената смъртност на пациентите от 5 вида заболявания от финни прахови частици (ФПЧ), особено в условията на COVID-19, което е свързано и с големи социални разходи и обедняване на населението.

По същество проучването изследва социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 държави (групата ЕС-27 плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария). Социалните разходи са тези, касаещи благосъстоянието, и включват както преки разходи за здравеопазване (напр. за прием в болница), така и косвените въздействия върху здравето (напр. заболявания като ХОББ или по-ниска продължителност на живота, дължащи се на замърсяването на въздуха). Тези въздействия касаят благосъстоянието, тъй като хората явно предпочитат здравословния начин на живот в добра и чиста среда. И тъй като чистата околна среда не е нещо, което може да бъде купено на пазара, е необходима стабилна методология за изчисление, така че да се определи количествено всеобхватното въздействие върху общественото здраве.

Съществуват множество проучвания на икономисти по околната среда с цел количествено определяне въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето и изразяването им като социални разходи. Тези проучвания са използвани при разработването на методологичната рамка на настоящото проучване, обхващаща 16 различни въздействия върху здравето, дължащи се на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, озон и азотни оксиди.

С използване на данни за отчетеното качество на въздуха в статистиките за градските условия на живот и мрежата за качество на въздуха на ЕИП физическите въздействия върху човешкото здраве се определят количествено посредством функциите концентрация-реакция на база препоръките на Световната здравна организация (WHO). След това физическите въздействия получават парично изражение с помощта на оценъчна рамка, разработена в рецензирания Наръчник за външни разходи, публикуван от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт" на Европейската комисия (DG MOVE). Получаващите се социални разходи, правени в определен град, се определят според нивата на замърсяване на въздуха, отчитани там, както и според размера, възрастовата структура и жизнения стандарт на населението в конкретния град.

За всички 432 града в извадката (с общо население 130 милиона жители) количествено определените социални разходи през 2018 г. са над 166 милиарда евро. В абсолютно изражение Лондон е градът с най-високите социални разходи. През 2018 г. загубата на благосъстояние за неговите 8,8 милиона жители възлиза на 11,38 милиарда евро. Следват Букурещ с годишна загуба на благосъстояние от 6,35 милиарда евро и Берлин с годишна загуба от 5,24 милиарда евро. Големината на града е ключов фактор, допринасящ за общите социални разходи: всички градове с население над 1 милион са сред 25-те градове с най-високи социални разходи, свързани със замърсяването на въздуха.

През 2018 г. средно всеки жител на европейски град е претърпял загуба на благосъстояние от над 1250 евро годишно поради преки и непреки здравни загуби, свързани с лошо качество на въздуха. Това се равнява на 3,9% от доходите, получени в градовете. Следва да отбележим, че цифрите се различават значително в различните градове: в румънската столица Букурещ общата загуба на благосъстояние възлиза на над 3000 евро на глава от населението годишно, докато в Санта Круз де Тенерифе в Испания е под 400 евро на глава от населението годишно.

В много градове в България, Румъния и Полша социалните разходи, свързани със здравеопазване, са между 8-10% от получените доходи. Повечето от тези разходи са свързани с преждевременна смъртност: за разгледаните 432 града средният дял на смъртността в общите социални разходи е 76,1%. И съответно, средният дял на заболеваемостта (болестите) е 23,9%.

Съществуват много източници на замърсяване на градския въздух: транспортни дейности, битово отопление и редица други дейности, включително земеделие и промишленост. Без допълнителен анализ относителният дял на всеки източник не може да бъде изчислен с каквато и да е сигурност. В настоящото проучване разглеждаме ролята на градския транспорт при обясняването на тези социални разходи с помощта на иконометрични методи.

Въпреки сериозната липса на данни на ниво отделни градове откриваме доказателства, че транспортните политики оказват влияние върху социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, чрез използване на няколко представителни показателя, налични за много от градовете, включително време за пътуване до и от работа и притежаване на автомобил. Резултатите ни сочат, че увеличение на средното време за пътуване до и от работа с 1% увеличава с 0,29% социалните разходи, свързани с емисиите на прахови частици PM10, а тези, свързани с емисиите на NO2 - дори с 0,54%. Увеличението на броя на автомобилите в града с 1% увеличава общите социални разходи с почти 0,5%. Това потвърждава, че по-краткото пътуване до и от работа и по-малкият брой собствени автомобили оказват положително въздействие върху качеството на въздуха и по този начин намаляват социалните разходи, свързани с лошото качество на въздуха в града.
Сравняването на констатациите от проучването относно загубите на благосъстояние с тези от други изследвания показва, че нашите резултати са понякога по-високи от установените по-рано. До голяма степен това може да бъде обяснено с използванете на по-нови данни за оценка на неблагоприятните въздействия на замърсяването на въздуха. Констатациите предоставят допълнителни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде сред основните приоритети при всеки опит за подобряване благосъстоянието на градското население в Европа. Настоящата пандемия от COVID-19 само затвърждава това. Съпътстващите заболявания допринасят значително за смъртността на пациентите с COVID-19, а сред най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха.

Какво показва българската статистика?

Умирания по причини за смъртта през 2019 г. - от общо 108 083 души от новообразувания (злокачествени заболявания) умират 18 298 души; от болести на органите на кръвообращението – 69 632 души; от болести на дихателната система – 4193 души; от болести на храносмилателната система – 4 113 души, а некласифицирани другаде – 3843 души; от външни причини за заболеваемост и смъртност – 2571 души, като преобладават във всички заболявания повече мъже, отколкото жени.

Относно отчитане замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ и серен диоксид в Област Стара Загора, най-много са в Община Стара Загора, Гълъбово и Гурково. Поради тази причина в новия доклад на CE-Delft, община Стара Загора е на първо място по смъртност в Европа от мръсен въздух – 85% от населението умира от заболявания, причинени от лошия атмосферен въздух.

Най-голяма е заболеваемостта от болести на дихателната система, като опасна тенденция е увеличаване заболеваемостта сред децата (острите бронхити и бронхиолити). Основният причинител за замърсяването в Област Стара Загора са ТЕЦ-овете, които замърсяват със серен диоксид (SO2). Страната е единствената от ЕС в топ 20 на държавите с най-високи нива на замърсяване със SO2 (пред нас от Европейските държави са единствено Украйна и Сърбия). Основната причина за замърсяването е лошият контрол върху въглищните централи (държавна, частни и т.нар. „американски" централи), като в проучването (доклад на Greenpeace с данни от НАСА) са посочени 423 „горещи точки" на замърсяване по света, а Маришкия басейн край Стара Загора е в първите 50. Европейската комисия заведе дело срещу България за нарушение на допустимите норми и тя беше осъдена през 2017 г. за превишаване нормите на ФПЧ, а ако не покаже напредък със сериозни мерки по въпроса със серния диоксид, ЕС започна наказателна процедура срещу България.

През м. Октомври 2019 г. София за 4 дни е най-мръсния град в света, за което БАЗП е информирал в предишния си доклад – „Дизел и здраве".




viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus