Проектът на Закон за водоснабдяването и канализацията, изготвен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дели операторите по области.

В него се разглеждат въпросите, свързани с политиката за развитие на отрасъла, собствеността на ВиК системите и съоръженията, дейностите и отговорностите на собствениците на публична ВиК инфраструктура и на ВиК операторите при управлението и развитието ѝ.

Законопроектът предвижда, че социалната поносимост на цената на ВиК услугите е налице, когато стойността им, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5% от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област. Данните за доходите на домакинствата се получават от НСИ. Предвижда се за различните области прагът да е различен, тъй като и доходите са различни.

28-те обособени територии на предоставяне на ВиК услуги от ВиК операторите у нас ще съвпадат със съществуващите административни области.

Във всяка обособена територия трябва да има по един ВиК оператор. От МРРБ посочват, че в момента консолидирането на ВиК операторите е на доброволен принцип и все още на териториите Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Монтана, Разград и Ловеч има общини, които отказват да членуват в областната асоциация по ВиК, като по този начин запазват фрагментираното предоставяне на услуги.

Очаква се, че с окрупняването на дружествата ще се реши проблемът с осигуряване на квалифициран персонал и ще се създадат по-добри условия за инвестиции, включително достъп до европейско финансиране за ВиК инфраструктура и нови технологии.

Регламентират се отношенията между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите. Асоциациите по водоснабдяване и канализация управляват ВиК системите, които са публична собственост на държавата и общините на територията на съответната административна област. Те вземат решение за сключване на договор с ВиК оператор, който от своя страна изготвя 5-годишен бизнес план, който се съгласува с асоциацията и се одобрява от водния регулатор.

Проектозаконът предижда договорите между Асоциациите по ВиК и ВиК дружествата да бъдат удължени от 15 на 30 години.

Създава се и нов регулаторен орган - Комисия за регулиране на ВиК услугите. Тя ще регулира качеството на ВиК услугите и ще одобрява цените и бизнес плановете на ВиК операторите. От МРРБ поясняват, че досега това е била функция на КЕВР, от която ще се отдели новата комисия. Целта е да се намалят времето и процедурите за приемане на новите бизнеспланове и цени през следващите регулаторни периоди.

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие ще се упражняват от "Българския ВиК холдинг" ЕАД, като една от основните му задачи ще бъдат инвестициите във ВиК инфраструктура - ще се строят довеждащи водопроводи, както и други активи публична държавна собственост.

Предвижда се от 2000 до 10 000 лв. глоба за физически или юридически лица, които експлоатират или изграждат ВиК системи без необходимото основание или в отклонение от определените изисквания.

Относно търговските загуби на вода, които са в резултат на изграждането на нерегламентирани сградни отклонения, манипулиране на водомерите и други, новият закон предвижда санкция от 500 до 5000 лв., ако се установи, че потребителят е повредил ВиК мрежата или е нарушил правилната й експлоатация. При неизпълнение на предписанията на контролните органи санкцията е от 1000 до 5000 лв., а когато нарушенията в експлоатацията на ВиК системите са при строителни дейности, глобата е от 10 000 до 25 000 лв.

Законопроектът включва и механизми за подобряване на събираемостта от гражданите и фирмите. По данни на МРРБ вземанията на ВиК дружествата към 31 декември 2019 г. са близо 131 млн. лв., като в тази сума влизат вземания от клиенти, включително съдебни, както и от други контрагенти, свързани с дейността на дружествата. Несъбраните вземания от клиенти по основната дейност на операторите по предоставяне на ВиК услуги са 89 млн. лв. Тук се включват вземанията от населението, промишлеността и обществения сектор. Близо 55 млн. лв. са задълженията на битовите абонати в цялата страна.

Предвижда се неизправните длъжници да носят отговорност за задълженията си, като ВиК операторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на задължението.

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане в секция "Проекти на нормативни актове" на интернет страницата на МРРБ и в Портала за обществени консултации.