Много е трудно да се изследва какво се крие отвъд хелиопаузата, границата, отвъд която влиянието на слънцето вече не се усеща, защото е невероятно далеч. Единствените два изкуствени космически кораба, които прекосиха нейните граници, Voyager 1 и Voyager 2, трябваше да пътуват почти половин век, за да видят междузвездното пространство за първи път.

Затова НАСА си партнира с учени от лабораторията по приложна физика, за да намери нови начини за придвижване на космически кораби с много по-висока скорост.

Изследователи от лабораторията по приложна физика на университета Джон Хопкинс разследват дали слънчевата топлина може да се използва за задвижване на космически кораб в отдалечен регион на Слънчевата система отвъд него в междузвездното пространство.

Новият двигател предлага слънчева задвижваща система. Вместо да гори източници на гориво, космическият кораб може да бъде задвижван от слънчева топлинна машина, която взима водород от слънцето, загрява го и го изхвърля от дюзата, създавайки тяга.

Слънчевите двигатели вече не са далечна мечта, според технологичната група. Новият експеримент използва "Sun Simulator", преработен контейнер за доставка, пълен с хиляди светодиоди, които могат да светят при 20 слънца.

Въпреки очевидните проблеми при създаването на такъв двигател, слънчевата термична ракета ще трябва да се приближи невероятно близо до Слънцето, за да постигне достатъчна скорост от 48 000 до 320 000 километра в час.

Малко материали, известни на учените, могат да издържат на толкова високи температури и въпреки това да насочват водорода. Учените обаче се надяват, че 3D отпечатаният метал може да бъде ключът към създаването на такъв топлинен щит.

https://kratko-news.com/