Маршрути

Гранитна вълна в Австралия буди любопитство със странния си вид

Getty /Images
Една огромна океанска вълна стои неподвижна насред камънаците в Австралия.

Заставайки в подножието й, ще изпитате тръпката на сърфиста, който цепи водата в основата на надигащата се над него вълна. А тя всеки момент ще се стовари върху него. Тази е същата, само че от камък. И е с гигантски размери - висока е около 15 метра и се простира на цели 110 м дължина.


Разположена във вътрешността на Австралия, на 5 километра от градчето Хайдън.

Малко трудно човек асимилира факта, че твърда скала може да стои по този „странен” начин и не се е срутила досега. Вълната обаче е от гранит и е устояла на капризите на времето вече хиляди години. Природата си е поиграла доста с твърдия камък, докато създаде това чудо. Смята се, че скалата съществува от 2,7 млрд. години и е сред най-старите в света! Тогава вероятно е била частично заровена в твърдата камениста почва около нея.

Заоблената форма на вълната се е получила в резултат на милиони години химическа ерозия в основата на скалата под повърхността на земята.

Оформянето й в днешния й вид започнало преди около 60 млн. години, изчисляват геолозите. Просмукващата се в почвата вода разтворила и отмила долната част на отвесната скала. По-късно горният наносен слой бил отнесен и ерозията продължила. Носените от вятъра песъчинки дълбали подножието й, а горната част надвиснала като гребен на вълна. В същото време дъждовете отмивали различни минерали от скалата, които се стичали надолу и оставяли широки разноцветни следи, запечатани завинаги от времето - червено-кафяви, черни, жълти и сиви ивици. Затова и Скалната вълна изглежда толкова различна в зависимост от светлината – сива, зелена, кафява или яркочервена. Цветовете са особено ярки под лъчите на утринното слънце и това е един от любимите часове от деня за хората, които обожават природните феномени.

Известно е, че районът първо е бил обитаван от аборигените. Те обаче странели от Скалната вълна - за нея имало табу заради една мрачна легенда, свързана с намиращата се наблизо пещера на човека дявол Мулка. Мулка бил незаконният син на жена, която се влюбила във воин от враждебно племе, но връзката с него била забранена от закона. Заради прегрешението синът им се родил кривоглед. Мулка станал мъж с изключителна физическа сила, но недъгът му пречел и той не можел да изпрати точно нито една стрела и да стане добър ловец.

Мулка се озлобил, започнал да лови и яде децата на хората. Когато майка му се изправила срещу него заради поведението му, той се разгневил и я убил, а после избягал в пещерата близо до Скалната вълна, където и до днес има отпечатъци от две огромни длани.

Заради убийствата аборигените започнали да го преследват и го убили със стрели. Тъй като бил престъпник, те не го погребали, а оставили трупа му на мравките за урок на всеки, престъпил закона.

За света скалата дълго време е неизвестна, тъй като се намира в отдалечен и прашен район на Западна Австралия. Смята се, че първите европейци са се появили там в края на 19. век, търсейки цененото по онова време сандалово дърво. През 1963 г. снимка на Скалната вълна печели конкурс на световното изложение в Ню Йорк.

Днес Скалната вълна е една от най-големите атракции за посетителите на Австралия. Смята се, че около 140 хил. туристи посещават всяка година гр. Хайдън и вълната, които са на 3–4 часа път с кола от пристанищния град Пърт. Играта на цветовете в цялата околност е истинско предизвикателство за любителите фотографи. Любим сезон е пролетта, когато целият район се изпъстря с килими от диви цветя, обагрени в най-невероятни цветове.

В края на 50-те години на миналия век, когато красотата на Скалната вълна още не била ценена толкова много, местните власти построяват на билото по горния й ръб бетонна стена до коляното, която да събира в резервоар ценната дъждовна вода.
Наблизо бил построен също и малък язовир, който обслужвал гр. Хайдън.

Художници и фотографи днес протестират, че стената им „боде” очите и загрозява гледката, но за щастие тя не се вижда от подножието на скалата и повечето туристи така и не разбират за нея. Една от любимите и станала вече задължителна фотопоза на посетителите е да се изкачат колкото могат нагоре по скалата, след което се обръщат и приклякlат в типичната за сърфиста поза, като разперват двете си ръце. Изживяването си струва, макар на сухо и твърдо!

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus