Тази година древните ритуали, свързани с лятното слънцестоене, бяха белязани от пандемията от КОВИД-19. Само малцина поклонници се престрашиха и дойдоха за древния ритуал по посрещането на изгрева. Облаците и лекият дъжд обаче попречиха на магичното изживяване, помрачено допълнително и от строгите мерки, въведени заради заразата.
Това обаче не спря присъстващите да вперят поглед в хоризонта за първите слънчеви лъчи, които да огреят входа на огромния каменен кръг и да осветят центъра му.

От векове в Деня на лятното слънцестоене хиляди хора се събират в района на 5000-годишните мегалити край Стоунхендж, за да отпразнуват най-дългия ден на годината. Мнозина са убедени, че действат магически сили, които влияят върху човешките възможности.

Слънцестоене се нарича времето, когато Слънцето пресича най-отдалечените точки на небесния екватор. Видимият път на Слънцето по небесната сфера се нарича - еклиптика. Дължината на еклиптиката е 360°, земната годината има ~365 дни - т.е. Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден.

Точките, където еклиптиката пресича небесния екватор правят денят и нощта да са еднакво дълги - тези слънцестоения се наричат равноденствия. Има лятно и зимно слънцестоене - т.е. най-дългата или най-краткия ден.

В северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене на 21 декември или 22 декември и тогава там е най-краткият ден (и най-дългата нощ), а лятото - 20 или 21 юни и тогава там е най-дългият ден (и най-краткия нощ).

В южното полукълбо по тези дати са, съответно, лятно и зимно слънцестоене. В умерените географски ширини - до лятното слънцестоене Слънцето непрекъснато расте - т.е. изкачва се над хоризонта, на този ден - то спира и променя своята посока, започва да се спуска докато настъпи зимното слънцестоене, когато пак спира.