Икономиката ни ще се възстанови напълно до 2023 г. Това показват данни на последния макроикономически анализ на УниКредит Булбанк за Централна и Източна Европа.

В анализа се подчертава, че несигурността остава висока, тъй като възстановяването на икономиката зависи от епидемичната обстановка и влиянието на предстоящите парламентарни избори.

Икономистите не очакват да се достигне значим икономически растеж до края на първата половина на тази година, но през втората БВП ще се ускори заради ваксинационния процес и нормализирането на потреблението. За тази година се очаква икономически ръст от 2,6% след спада от 4,2 на сто през миналата година.

За 2022 г. прогнозата за ускоряване на икономиката е ръст от 4,4%. Достигане на пълна заетост икономиката едва ли ще се постигне преди края на 2023 г., посочват от УниКредит Булбанк.

Икономистите подчертават и че пандемията от Covid-19 е предизвикала промяна в модела на потребление на домакинствата: „Потреблението на стоки нарасна, докато потреблението на услуги, особено в туризма и услугите, свързани с прекарване на свободното време намаля значително.

Този модел на потребление вероятно ще продължи поне в следващите няколко тримесечия, тъй като доста хора вероятно ще продължат да са предпазливи в поведението си и ще поддържат някаква форма на доброволно физическо дистанциране“.

При липса на добре насочени и навременно стартирани политики за подпомагане на бързата преквалификация на загубилите работните си места, вероятно ще видим ръст на безработицата по-късно тази година, когато правителството ще започне постепенното изтегляне на мерките за защита на заетостта и доходите. Това ще изисква известна реалокация на труд и капитал от услугите към произвеждащите стоки сектори, пише още в анализа.

"Въпреки мащабното прилагане на схеми за краткосрочна заетост и субсидирането на заплати от страна на държавата, българската икономика загуби 111 000 работни места миналата година. Това възлиза на 3.4% от общия брой работни места средно през предпандемичната 2019 и е малко повече от броя на работните места, загубени в България след глобалната финансова криза през 2009.

Важно е да се отбележи, че този спад в броя на работните места беше по-широко базиран от очакваното. Фактът, че загубата на работни места не е била ограничена до малък брой зависещи от личния контакт сектори, предполага, че възстановяването в броя на работните места едва ли ще стане автоматично и няма да се случи веднага след като здравната криза приключи и ограниченията бъдат премахнати.

Освен това очакваме, че икономиката ще загуби още 34 000 работни места, когато правителството започне да оттегля схемите за запазване на работните места по-късно през тази година. Нашият основен сценарий предвижда заетостта отново да започни да се повишава през 2022, когато ръстът на БВП набере по-висока скорост поради края на здравната криза и ръста в усвояването на средствата по програмата ‘‘Следващо поколение‘‘ на ЕС", се посочва в заключение в анализа.