Нов, изключително интересен експонат вече е притежание на Музея на история на котвата в Ахтопол, съобщи председателят на научния съвет на Сдружение „Черноморска Странджа" и уредник на музея д-р Атанас Орачев. Това е енеолитна каменна брадвичка, открита в Ахтополския залив от Мирослав Димитров, жител на Ахтопол. Той я открил докато се гмуркал. Показал откритието си на Николай Пенев, магистър по тракология, който го уверил, че става дума за ценна археологическа находка. Тогава Мирослав Димитров решил да дари предмета в местния музей. Брадвичката вероятно е от времето на ранната каменно-медна епоха или приблизително началото на петото хилядолетие пр. Хр. , каза д-р Орачев. Предметът е изработен с ювелирно майсторство и впечатлява с изящните си линии


.Мирослав Димитров /вляво / и Николай Пенев

„През 1982 и 1983 г. подводната археологическа експедиция „Космос", под научното ръководство на проф. Велизар Велков, направи проучвания в ахтополската акватория. Тя откри „каменни котви", каменни и оловни щокове, железни ромейски котви, монети и други находки.

Голямата изненада беше откриването в южния ахтополски залив на една енеолитна каменна брадвичка и синхронен керамичен фрагмент от V хил. пр. Хр. През 2014 г. на свой ред проф. Диана Гергова също намери един характерен керамичен фрагмент, датирана като „ранноенеолитен", т. е. от началото на V хил. пр. Хр. от експерти. Към тези находки причислявам и един мраморен фрагмент от енеолитна брадвичка, който постъпи в ОК „История на котвата" от разсипа в малкото заливче под днешния ресторант „Св. Георги", разказа д-р Орачев.

По думите му, постъпилият сега в сбирката артефакт е поредно доказателство, че Ахтопол е едно от най-ранните селища по Странджанското Черноморие. Засега го предхожда само селището в днешното блато Стомоплу край Приморско, откъдето на 9 м дълбочина са известни материали от късния неолит.

„Находката е изключително ценна. Дарения като това не само правят експозицията по-интересна за посетителите, те неизменно допринасят за обогатяване на историята на Ахтопол и Южното Черноморие. Когато местните хора видяха, че музея е направен и работи активно, започнаха да даряват. По - голямата част от експонатите се дължат именно на такива дарители ", коментира още д-р Орачев.