Култура
Експозиция на „Петко Задгорски” открива есенния арт сезон в Прага и отбелязва 75 години от създаването на бургаската галерия
Експозиция на „Петко Задгорски” открива есенния арт сезон в Прага и отбелязва 75 години от създаването на бургаската галерия
Българският културен институт ще представи избрани творби от фонда на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”. Експозицията ще открие есенния арт сезон в Прага и ще отбележи 75 години от създаването на бургаската галерия. Изложбата включва 15 платна на Атанас Яранов, Георги Баев, Георги Божилов, Генко Генков и Емил Стойчев. Тя ще бъде открита на 14 септември.
Целта на изложбата е да представи една от възможните гледни точки към съвременната живопис. Времето на създаване на тези произведения – 70-те и 80-те години на миналия век, е интересен, сложен и противоречив период от развитието на българското изкуство, който е пресечна точка на разнопосочни търсения, на преплитане на различни, често противоречиви творчески концепции и поколения. За някои от представените художници това е време на творческа зрялост и те са утвърдени имена в нашето изкуство. За други това са години на утвърждаване на постигнатите позиции и успехи и те развиват своите стилистични предпочитания във вече установени вътрешни рамки.
Впечатляващата експозиция, събрала пет от знаковите фигури за културното ни наследство на 70-те и 80-те години на XX век, ще остане в галерията до 10 октомври. Проектът се организира съвместно от БКИ Прага, Община Бургас и галерия „Петко Задгорски”.
ЕМИЛ СТОЙЧЕВ
Роден на 26 юни в гр. София. Творческата му биография започва през 60-те години, когато първата му изложба е свалена. Тогава писателя Богомил Райнов купува почти цялата експозиция. Живописта на Емил Стойчев е силна, плътна и въздействаща, с богато нюансирани цветове.
През 70-те години Емил Стойчев се включва в художествения живот в Париж. В началото на 90-те години Жак Ширак, тогава кмет на Париж, го кани да направи изложба в двореца Багател и лично я открива. Президентът на „Гран Пале“ в Париж Ив Сен Жур нарича работата на художника „магичен реализъм“ и я определя като „цяла вселена“ с много индивидуален и разпознаваем стил. През 1979 и 1985 г. получава две отличия за живопис на името на Владимир Димитров–Майстора. Носител е на орден „Стара планина“ I степен (2003). Удостоен е с националната награда – „Захарий Зограф“ (2011).
Емил Стойчев има множество самостоятелни изложби в България, Франция, Япония, САЩ, Германия, Белгия и други страни. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, на известни публични галерии и частни колекции в Европа, Америка и Азия.
ГЕНКО ГЕНКОВ
Роден е през 1923 в село Чоба, Пловдивско. Учи и завършва Художествената академия, но е изключен поради конфликт със своя преподавател Дечко Узунов.
Още през 70-те години се утвърждава като един от най-добрите български живописци. Генко Генков работи предимно пейзажи, в които ярките тонове и плътните мазки придават скулптурен вид на формите. Ранните творби на художника се открояват с по-тъмен и приглушен колорит, както и с по-честото присъствие на фигури в пространството. Мазките на Генков са бързи, импулсивни дори нервни, направени сякаш в експлозивна възбуда. Той пробва различни техники – разрежда маслените бои като акварел, а акварела нанася плътно като масло, още от студентските години смесва боите с пясък, вар или пък през 60-те полага основен бял тон върху цялото платно, после нанася живописните пластове и накрая престъргва: „Много копая в цветовете като с мотика“. В късните си творби използва пигменти напомнящи керамична глазура. Целта на твореца е чрез експериментално търсене на нови техники и изразни средства да разшири границите на своето изкуство, освобождавайки върху платното стихийната си душевност.
По време на комунистическия режим е арестуван и затворен в наказателен трудов лагер „Белене“ с обвинение: „Приказки срещу властта.“, задържан е многократно, въдворяван е извън София или задържан в психиатрия.
Името на Генко Генков, превърнал се в легенда за софийската бохема, е символ на творческа свобода и отстояване на собствен възглед. Генков представя 8 самостоятелни изложби, като по време на последната (през 2006 г.) художникът умира в София.
ГЕОРГИ БАЕВ – ДЖУРЛАТА
Роден е през 1924 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия (1949 г.), специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Дечко Узунов.
Георги Баев е знаково и емблематично име, свързано най-вече с пейзажната живопис от втората половина на ХХ век. Към най-зрелия му период спадат 70-те и 80-те години на ХХ век, време на динамична творческа активност, в което морето става основна тема в творчеството му. Морският пейзаж на Баев изпъква сред множеството традиционни интерпретации на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. Платната на Баев създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт. Изпепеляващата страст, с която Баев работи идва от огнената мощ: през 1983 г. е подпалено ателието му унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара в ателието му напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността постепенно творбите на Баев стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека, изживените страдания стават все по-осезаеми и завладяват зрителя Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическото звучене. Баев вече не рисува лодки и море, небе…, защото с тях е казал това което е необходимо, Баев е променен: „Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба и то само за седем месеца…Когато съм разгневен и отчаян най-много работя“. Тази изложба е поводът през 1986 г. Баев да стане носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство. Представен е в 34-томния речник за изкуство на лондонското издателство „Макмилън.“
Георги Баев е депутат в VII Велико народно събрание (1990 – 1991 г.). Умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ – СЛОНА
Роден е на 13 юни 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва Национална художествена академия, специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на Съюза на българските художници. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: в СССР, Турция, Полша.
Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слона е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.
Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град – стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив и др. Носител е на награда на Съюз на българските художници (1964 г.) и на званието „заслужил художник“ (1979 г.).
На 30 май 2001 г., на 65-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.
АТАНАС ЯРАНОВ – ШАРО
Роден е на 13 юли 1940 г. в София Завършва Национална художествена академия (1965), специалност декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов.
Атанас Яранов е едно от емблематичните имена в българската пластична култура от 70-те и 80-те г. на ХХ в. В създадените от него маслени картини, пастели и стенописи винаги присъства идеята за монументалност и релефност на формите. Независимо от сюжета на дадена творба, делнично-прозаичен или архаично-митологичен, ценителите безпогрешно ще разпознаят масивната, скулптурна мазка на четката на Атанас Яранов.
Негови творби са участвали в колективни представителни изложби на българското изкуство в Англия, Франция, Италия, ФРГ, СССР, Румъния, Япония, САЩ, Чехословакия, Полша и др. страни. Самостоятелни изложби Яранов реализира в Пловдив (1971), Варшава (1973), Варна (1978), Братислава (1974), София (1975), Западен Берлин.
Творби на Атанас Яранов са притежание на Националната художествена галерия в София, Софийската градска художествена галерия, на много музеи и галерии в цялата страна, а също така на галерии и частни колекционери в Швейцария, САЩ, Франция и др. Автор е на мозайката „Театър“ в Националния дворец на културата. Притежава: Награда от Втората национална младежка изложба в София (1978), Награда от ІІІ триенале на реалистичната живопис в София (1979), Награда „Илия Петров“ на СБХ за монументално-декоративна живопис, Награда на СБХ на името на „Владимир Димитров-Майстора“ (1982), Награда за живопис „Захари Зограф“ (1985).
Умира на 14 август 1988 г. в София.
Целта на изложбата е да представи една от възможните гледни точки към съвременната живопис. Времето на създаване на тези произведения – 70-те и 80-те години на миналия век, е интересен, сложен и противоречив период от развитието на българското изкуство, който е пресечна точка на разнопосочни търсения, на преплитане на различни, често противоречиви творчески концепции и поколения. За някои от представените художници това е време на творческа зрялост и те са утвърдени имена в нашето изкуство. За други това са години на утвърждаване на постигнатите позиции и успехи и те развиват своите стилистични предпочитания във вече установени вътрешни рамки.
Впечатляващата експозиция, събрала пет от знаковите фигури за културното ни наследство на 70-те и 80-те години на XX век, ще остане в галерията до 10 октомври. Проектът се организира съвместно от БКИ Прага, Община Бургас и галерия „Петко Задгорски”.
ЕМИЛ СТОЙЧЕВ
Роден на 26 юни в гр. София. Творческата му биография започва през 60-те години, когато първата му изложба е свалена. Тогава писателя Богомил Райнов купува почти цялата експозиция. Живописта на Емил Стойчев е силна, плътна и въздействаща, с богато нюансирани цветове.
През 70-те години Емил Стойчев се включва в художествения живот в Париж. В началото на 90-те години Жак Ширак, тогава кмет на Париж, го кани да направи изложба в двореца Багател и лично я открива. Президентът на „Гран Пале“ в Париж Ив Сен Жур нарича работата на художника „магичен реализъм“ и я определя като „цяла вселена“ с много индивидуален и разпознаваем стил. През 1979 и 1985 г. получава две отличия за живопис на името на Владимир Димитров–Майстора. Носител е на орден „Стара планина“ I степен (2003). Удостоен е с националната награда – „Захарий Зограф“ (2011).
Емил Стойчев има множество самостоятелни изложби в България, Франция, Япония, САЩ, Германия, Белгия и други страни. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, на известни публични галерии и частни колекции в Европа, Америка и Азия.
ГЕНКО ГЕНКОВ
Роден е през 1923 в село Чоба, Пловдивско. Учи и завършва Художествената академия, но е изключен поради конфликт със своя преподавател Дечко Узунов.
Още през 70-те години се утвърждава като един от най-добрите български живописци. Генко Генков работи предимно пейзажи, в които ярките тонове и плътните мазки придават скулптурен вид на формите. Ранните творби на художника се открояват с по-тъмен и приглушен колорит, както и с по-честото присъствие на фигури в пространството. Мазките на Генков са бързи, импулсивни дори нервни, направени сякаш в експлозивна възбуда. Той пробва различни техники – разрежда маслените бои като акварел, а акварела нанася плътно като масло, още от студентските години смесва боите с пясък, вар или пък през 60-те полага основен бял тон върху цялото платно, после нанася живописните пластове и накрая престъргва: „Много копая в цветовете като с мотика“. В късните си творби използва пигменти напомнящи керамична глазура. Целта на твореца е чрез експериментално търсене на нови техники и изразни средства да разшири границите на своето изкуство, освобождавайки върху платното стихийната си душевност.
По време на комунистическия режим е арестуван и затворен в наказателен трудов лагер „Белене“ с обвинение: „Приказки срещу властта.“, задържан е многократно, въдворяван е извън София или задържан в психиатрия.
Името на Генко Генков, превърнал се в легенда за софийската бохема, е символ на творческа свобода и отстояване на собствен възглед. Генков представя 8 самостоятелни изложби, като по време на последната (през 2006 г.) художникът умира в София.
ГЕОРГИ БАЕВ – ДЖУРЛАТА
Роден е през 1924 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия (1949 г.), специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Дечко Узунов.
Георги Баев е знаково и емблематично име, свързано най-вече с пейзажната живопис от втората половина на ХХ век. Към най-зрелия му период спадат 70-те и 80-те години на ХХ век, време на динамична творческа активност, в което морето става основна тема в творчеството му. Морският пейзаж на Баев изпъква сред множеството традиционни интерпретации на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. Платната на Баев създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт. Изпепеляващата страст, с която Баев работи идва от огнената мощ: през 1983 г. е подпалено ателието му унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара в ателието му напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността постепенно творбите на Баев стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека, изживените страдания стават все по-осезаеми и завладяват зрителя Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическото звучене. Баев вече не рисува лодки и море, небе…, защото с тях е казал това което е необходимо, Баев е променен: „Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба и то само за седем месеца…Когато съм разгневен и отчаян най-много работя“. Тази изложба е поводът през 1986 г. Баев да стане носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство. Представен е в 34-томния речник за изкуство на лондонското издателство „Макмилън.“
Георги Баев е депутат в VII Велико народно събрание (1990 – 1991 г.). Умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ – СЛОНА
Роден е на 13 юни 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва Национална художествена академия, специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на Съюза на българските художници. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: в СССР, Турция, Полша.
Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слона е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.
Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град – стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив и др. Носител е на награда на Съюз на българските художници (1964 г.) и на званието „заслужил художник“ (1979 г.).
На 30 май 2001 г., на 65-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.
АТАНАС ЯРАНОВ – ШАРО
Роден е на 13 юли 1940 г. в София Завършва Национална художествена академия (1965), специалност декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов.
Атанас Яранов е едно от емблематичните имена в българската пластична култура от 70-те и 80-те г. на ХХ в. В създадените от него маслени картини, пастели и стенописи винаги присъства идеята за монументалност и релефност на формите. Независимо от сюжета на дадена творба, делнично-прозаичен или архаично-митологичен, ценителите безпогрешно ще разпознаят масивната, скулптурна мазка на четката на Атанас Яранов.
Негови творби са участвали в колективни представителни изложби на българското изкуство в Англия, Франция, Италия, ФРГ, СССР, Румъния, Япония, САЩ, Чехословакия, Полша и др. страни. Самостоятелни изложби Яранов реализира в Пловдив (1971), Варшава (1973), Варна (1978), Братислава (1974), София (1975), Западен Берлин.
Творби на Атанас Яранов са притежание на Националната художествена галерия в София, Софийската градска художествена галерия, на много музеи и галерии в цялата страна, а също така на галерии и частни колекционери в Швейцария, САЩ, Франция и др. Автор е на мозайката „Театър“ в Националния дворец на културата. Притежава: Награда от Втората национална младежка изложба в София (1978), Награда от ІІІ триенале на реалистичната живопис в София (1979), Награда „Илия Петров“ на СБХ за монументално-декоративна живопис, Награда на СБХ на името на „Владимир Димитров-Майстора“ (1982), Награда за живопис „Захари Зограф“ (1985).
Умира на 14 август 1988 г. в София.
Comments
comments powered by Disqus