Най-известният от мускетарите, д'Артанян, е не само литературен, но и реален исторически персонаж. Мястото му на раждане е Гаскония. Тази провинция е била основният доставчик на кадри за ротата на кралските мускетари, което се обяснява не само с традициите на общността, но и с конкретни политически причини.

Историята на мускетарските специални части датира от 1600 г., когато Франция започва да излиза от кървавия водовъртеж на религиозните войни между католици и протестанти.

Анри IV от династията Бурбони, преди да се изкачи на френския престол, е крал на Северна Навара. Борба за власт започва като лидер на хугенотите, преобладаващи в южните провинции и основната част на армията му са местни жители от родната провинция Беарн и от много по -голямата съседна Гаскония.

За да стане „крал на всички французи“, Анри IV приема католицизъм, но за мнозина си остава чужд и се нуждае от надеждна охрана, която формира от свои земляци, една част приели католицизма, друга останали хугеноти, но на които благосъстоянието винаги било свързано с династията Бурбони. Така през 1600 г. се появява личната кралска конна гвардия.

През 1610 г. Анри IV е убит, синът му Луи XIII е само на девет години и реалната власт се концентрира в ръцете на регентката кралица- майка Мария Медичи и нейния фаворит Кончино Кончини, маршал д'Анкър.

Самовластието на италианеца не устройва френските аристократи, организиран е заговор, в който капитанът на кралската конна гвардия Никола де Витри играе решаваща роля. На 24 април 1617 г. той причаква и застрелва Кончини в двора на Лувъра. Луи XIII започва да управлява независимо, като поверява ежедневните държавни дейности на първия си министър, бъдещият кардинал Ришельо.

През 1622 г. кралят решава да реорганизира личната си охрана. Поделенията се преименуват в Кралски дом и превъоръжават с акцент върху огнестрелното оръжие. Шпагите заменят мечовете, шлемовете и кирасите изчезват. Елитната рота на конната гвардия започва да се счита за пехотна и получава мускети, чието тегло в този момент, благодарение на извършените модернизации, намаляло от 8-10 на 5-6 килограма.

Обикновените армейски пехотинци също на 60-70% били въоръжени с мускети, а останалите с пики. Но в двореца пиките като оръжие, били безполезни, тъй като предназначението им е да удържат атаките на големите маси от кавалерия, която нямало какво да прави в Париж. Затова гвардейците били въоръжени с мускети и шпаги. А най-близката до краля рота, наследница на подчинените на де Витри, се сдобила с характерна униформа - къси лазурни плащове с пришити отпред, отзад и отстрани бели кръстове, със златни кралски лилии в краищата и алени трилистници по средата.

Годишната заплата била 300 ливри, което било по-малко от годишния доход на каруцар. Плащът и мускетът били за сметка на хазната, но коня и другите оръжия мускетарят трябвало да купи сам. Добавят се и разходите за слуга, който трябвало да бъде на разположение на един благороден господар. Всъщност, всички мускетари от кралската рота са били благородници и ако нямали собствен доход, не било лесно да свързват двата края.

Затова пък, даже обикновения кралски мускетар, при преместване в друга гвардейска част, ставал офицер. Но това означавало и отстраняване от двореца и по-малко престижна служба. Всъщност, благородниците ставали мускетари, за да направят кариера.

Но през 1628 г., когато, според Александър Дюма, младият гасконец д’Артанян пристига в Париж, мускетарите още не са имали страхотната си военна репутация, а обсадата на Ла Рошел, завършена през същата година, била първата им военна кампания. Тогава на военното поле дебютира и ротата на гвардейците на кардинала, сформирана с позволението на кралят през 1626 г.

Мускетарите се прославят през 1629 г., когато със смела атака превземат укрепленията на прохода Сузе, защитавани от испански и савойски войски. След това в структурата на Кралският дом ротата придобива независимост, подчинявайки се директно на краля, който от 1634 г. е нейният капитан. Непосредственият командир на поделението от същата година се счита капитан-лейтенантът Жан-Арман дьо Тревил. Д'Артанян не би могъл да кандидатства при него за мускетар през 1628 г., но очевидно се е обърнал по -късно.

Кои са прототипите на героите от романа „Тримата мускетари“ от Дюма?


Паметник на четиримата мускетарите в Кондом, мускетарската столица на Гаскония, автор Зураб Церители. Снимка: pikabu.ru/story/

Дьо Тревил наистина поддържал в ротата гасконските традиции. Така прототипът на Атос е бил син на негов втори братовчед, прототипът на Портос - племенник, а прототипът на Арамис - братовчед.
Д'Артанян не е бил роднина на дьо Тревил, но също така е бил гасконец и от четиримата мускетари е бил най-възрастният. В действителност той е пристигнал в Париж през 1630 г. и теоретично би могъл да служи заедно с Атос, Портос и Арамис едва през 1643 г.

Арманд дьо Зиг д'Атос д'Отвил не е имал нито обширни владения, нито графска титла, а майка му е била дъщеря на търговец. Загива през 1643 г. близо до парижкия пазар Пре-о-Клер, навярно по време на дуел.

Портос, всъщност, се е казвал Исак дьо Порто, а окончанието „с“ Дюма го измисля за рима. Дядо му е бил свещеник. В ротата на мускетар Исак се появява през 1643 г. заедно с брат си Жан, за когото, практически, не се знае нищо. През 1658 г. се оженва и е имал двама сина. Умира през 1712 г. на рядка за това време 95-годишна възраст.

За Анри д'Арамиц е известно, че е живял от 1620 до 1674г., пенсионирал се е през1648г., името на съпругата му е дьо Беарн-Бонас, и са имали три деца.

Външният вид и характерите на тримата мускетари Дюма копира от приятелите и познатите.

Д'Артаньян е истински граф. Пълното му име е Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д' Артанян. Роден е между 1611г. и 1615г. На времето баща му купува благородничество, заедно със замъка в Кастелмор в Гаскония. Благодарение на майка си, която произхожда от обеднял клон на графовете дьо Монтескьо, той наистина е можел да се гордее с произхода си.


Замъка в Кастелмор. Снимка:bg.wikipedia.org

Преди да стане мускетар през 1643 г., д'Артанян 14 години служи в други гвардейски части. А криера прави след распускането на ротата на мускетарите през 1646г. Тогава крал Луи XIV е твърде млад и от негово име управляват кралицата Ана Австрийска и кардинал Мазарини, които не чувствали благоволение към себе си даже от собственната охрана.

Независимо от това, Мазарини забелязва и привлича д'Артанян, поверявайки му различни тайни мисии. За това разказва през 1700 г. писателят Гасиен дьо Куртил, който издава от името на истинския д'Артанян книга с мемоари. Тъй като Къртил би могъл лично да познава своя герой, някои от фактите, разказани във фалшивите мемоари, могат да имат реална основа. И вече въз основа на книгата на Къртил Дюма е написал "Тримата мускетари".

През 1657 г. Мазарини възстановява легендарната рота на мускетарите, но за да я държи под контрол, назначава за капитан-лейтенант своя племенник, херцогът на Невер. Д'Артанян е назначен за негов заместник, като втори лейтенант.

Д'Артанян се оженва за Шарлот-Ан дьо Шансьоле през 1659г., разделят се през 1665г. Имат двама сина – родени съответно през 1660 и 1661 г.

В началото на своето самостоятелно управление Луи XIV се оказва зависим от главния финансов сюр-интендант Никола Фуке. На прием, даден от Фуке, кралят не харесва лозунга на герба на интенданта: „Къде ли не бих се изкачил?“ Монархът е убеден, че на върха, където е кралят, няма място за друг. И д'Артанян е натоварен с деликатната задача да арестува изпадналия в немилост финансов сюр-интендант. За да не успее Фуке да разгърне истинска война срещу централната власт, арестът му е изпълнен в стила на военна операция.

На 5 септември 1661 г. д'Артанян с отряд от 40 мускетари изчаква Фуке на изхода от кметството в Нант след заседанието на Кралския съвет. Но имало твърде много хора и трябвало да изчакат сюр-интенданта да седне в каретата. Екипажът му е бил спрян на площада пред катедралата, а арестуваният Фуке конвоиран до замъка Винсен. Във френската история на XVII век този арест стои на един ред с ликвидацията на маршал д'Анкър.

Д'Артанян е назначен за капитан-лейтенант на първата рота мускетари, чийто брой вече се е увеличил от 100 на 300 души. Освен това му било позволено да носи титлата граф, по-рано такова право се оспорвало. Известно време д'Артанян е губернатор на Лил. През 1672 г., участвайки във войната с Холандия, получава ранг на фелдмаршал.

Д'Артанян загива на 25 юни 1673 г., както и подобава на смел воин, по време на обсадата на Маастрихт. По време на атака върху едно от укрепленията, когато провалът става очевиден, мускетарите се опитват да спасят ситуацията и командирът им е прострелян в главата. Не е известно къде е погребан.
Кралят го характеризира, като човек на който "в най-голяма степен доверявал и, който бил годен за всякаква служба“. Двамата му синове продължават да служат на Бурбоните, но без предишния блясък и около седмото поколение династията се прекъсва.


Приз 2003 г. в Маастрихт е установен паметник на Д'Артанян с девиза на мускетарите на Дюма: "Един за всички и всички за един!" Снимка:ikabu.ru/story/

Що се отнася до двете роти на кралските мускетари, те продължават да блестят на бойните полета до 1745 година. Същата година, в битката при Фонтеной, те за последен път се прославят, когато ударът на конната гвардия довежда до поражението на англо-холандската армия.
Това вече е било при Луи XV - кралят, който е предпочитал светските удоволствия пред военните подвизи.

Именно жаждата за удоволствия опустошава хазната, за покриване на дефицита на която, новият монарх Луи XVI решава да въведе режим на икономия. Една от първите мерки било решението да се откажат от мускетарите. След това животоът на монархията е кратък. Когато на 10 август 1792 г. въстаналите парижани отиват да щурмуват кралския дворец Тюйлери, монарха защитавали само около двеста френски благородници и 950 швейцарски гвардейци, честно положили главите си.

По материали на https://earth-chronicles.ru/