Св. Иларион е православен духовник, първият засвидетелтван епископ на Мъгленска епархия от XII век, обявен за светец в лика на светителите заради борбата му с еретиците.

В църковно-научната литература от XIX век се налага мнението, че Иларион има български произход, тъй като като светец той се почита само сред южните славяни. Според житията той е роден в знатно семейство и получава добро образование. Вероятно е роден в Охрид. Въпреки това, на 18 години той се замонашва и впоследствие е избран за игумен в неизвестен манастир. Според Пространното житие на архиепископ Евстатий Охридски се явява Света Богородица и му казва „Не отлагай, архиепископе, а сложи светилото върху свещника. Казвам – вземи Иларион, настоятеля на манастира, и го постави за пастир на мъгленци. Защото ще отвърне мнозина от съблазънта и ще ги насочи към светлината на благоразумието“.

Съответно Евстатий около 1134 година ръкополага Иларион за епископ на град Мъглен. Там той открито влиза в конфликт с местните еретици – богомили, арменци и павликяни, които правят и опит да го убият с камъни. Иларион връща мнозина в лоното на православието и построява църква и манастир „Свети Апостоли“ на мястото на еретичните сборища.

С „догматическо слово“ Иларион укрепва вярата и на император Мануил I Комнин (1143 - 1180), който бил склонен към еретическо учение.

Той умира на 21 октомври 1164 година и е погребан в основания от него манастир. Наследен е като игумен на манастира ученика му Петър.

Когато гробът на светеца бил отворен, мощите му се оказали нетленни и целебни. Цар Калоян ги отнесъл тържествено в столицата Търново. По-късно били преместени в Цариград. Не е известно къде се намират сега тези мощи.