Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година. На 4 декември 1979 г., няколко месеца преди да навърши 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна бележка със следния текст:

„Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА“

Никой досега не е успял да разгадае истински посланието на Петя, закодирано в тези подредени една под друга думи. Както и никой не може да даде сигурен отговор на въпроса защо това крехко, но красиво и много жизнерадостно момиче избира смъртта пред това да изживее битието си на поетеса и жена.

Въпреки краткия си живот поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на „Бийтълс“, „Би Джийс“, „Смоуки“ и „Пух“.

След едно бригадирско лято, когато свободолюбивата и отворена към света поетеса започва да се чувства все по-неразбрана от околните, и с наближаването на първия учебен ден записките на Петя стават все по-мрачни и тъжни. Един път тя пише:

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

В гимназията на Петя се въвежда практика в биреното производство, а във фабриката, която произвежда популярното някога „Бургаско пиво“, се случва инцидент, който бележи началото на края на живота ѝ.

За него има две версии: според едната, през нощта, когато Петя е дежурна във фабриката, спира токът. Тя драснала клечка кибрит, за да види какво се случва с брояча на бутилките. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформира от огънчето. Отговорникът, който бил на смяна, счупил брояча умишлено и ѝ казал да е спокойна, защото и без това машината отчитала погрешно бутилките и за по-сигурно броели бутилките и на ръка.

Според втората версия, Петя заедно с приятеля си Владимир изпълнявали производствената си практика на машината за бутилиране на бира. Тя, без да иска, бутнала пластмасовата частица на бутилковия брояч и той се повредил. Владимир се опитал да я закрепи с кибритена клечка, но не успял и бутилките започнали да влизат неотчетени в склада. Независимо от това какво точно се е случило, произшествието има страшни последици за ранимата и чувствителна млада поетеса.

Стига се до огромен скандал в предприятието, а фабричното ръководство обвинява Петя Дубарова в саботаж и пише писмо до директора на гимназията. Служители от МВР разследват случая.

Учителите, част от които недолюбват Петя, констатират, че тя умишлено е счупила брояча, за да се отърве от досадното занимание. За училищното ръководство това е удобен повод да смаже крехката й душа и го прави. Преподавателката, която е и отговорничка за производствената практика, пише докладна до директора с предложение да намалят поведението на Петя заради „престъплението“, което е извършила. А това не и е първото „провинение” като комсомолка в престижната гимназия. Големите „провинения” на Петя от изминалата година били, че понякога ходи с разпусната коса, а под престилката й се виждала червена блузка.

От писателските среди са я готвили да учи литература в Москва след като завърши гимназия. Пътят към това обаче ще бъде прекъснат, ако няма нужното поведение. Именно тогава я сполетява фаталното наказание – намаляване на поведението й от примерно на добро, с една единица.

Повече от месец Петя е предупреждавана, че ще намалят поведението ѝ, викат я непрекъснато в дирекцията и искат от нея да повърди, че е виновна за счупената незначителна част от брояча във фабриката. Натискът за чувствителното момиче е огромен, а подобно наказание за нея е истински удар върху психиката.

На 3-ти декември 1979 г. класната ѝ съобщава за намаленото поведение. Това е шок за чувствителното момиче, което е отличничка, поетеса и комсомолската активистка. За нея е ужасяващо не толкова, че са намалили поведението й, а че не са й повярвали.

Петя отчаяна се връща вкъщи след часовете и споделя с родителите си, които я утешават. После изпраща родителите си, които са втора смяна на работа и отива до аптеката и си купува диазепам и амитриптилин. На пишещата машина написва предсмъртното си стихотворение.

Действията ѝ категорично и ясно показват нейната интелигентност и желанието не просто да инсценира отчаяние, а наистина да приключи с живота. През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота на Петя, която вече е в кома.

Цяла нощ лекарите правят промивки, които обаче се оказват напразни. Сутринта на 4 декември 1979 г. Петя умира.

Почти цял месец в знак на протест всички ходят с бели ленти на реверите си, изразяващи скръбта по младата Петя и обвинение срещу учителите, които са косвените ѝ убийци.

С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата, днешната ул. „Гладстон” 68, е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“, открит на 7 август 1995 г. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.

В края на 2010 г. в Морската градина на Бургас бе открит паметник на бургаската поетеса, загинала трагично в разцвета на своята младост.