Любопитно

В Древен Рим новата година започвала през март

За първи път хората започват да отбелязват времето в календарите преди най-малко 10 000 години, но са използвани различни методи за броене. Например, в епохата на мезолита във Великобритания са проследявани фазите на луната. Древните египтяни са гледали слънцето. Китайците комбинират и двата метода в лунно-слънчев календар, който използват и до днес.

Въпреки това повечето страни по света използват календар, който датира от времето на Римската империя. Създаването му се приписва на Ромул, основателят на държавата и първият владетел. Но е вероятно календарът да е създаден на базата на други системи за датиране, разработени по-рано от вавилонците, етруските и древните гърци.

Римляните променят официалния си календар няколко пъти от основаването на империята през 509 г. пр.н.е. Първата му версия е доста оскъдна, съдържал само 10 месеца. Годината продължавала 304 дни и започвала през март. Месецът е наречен "Мартиус" в чест на римския бог Марс. Годината приключвала през декември, тоест месецът, когато реколтата е била прибрана в район с умерен климат.

Нова година в древния Рим се празнувала през март.
Римляните свързват отчитането на времето с датата на основаване на града. Така 753 г. пр. н. е. се смята за първа година в Древния Рим. Календарът включвал шест 30-дневни месеца и четири 31-дневни месеца. Първите четири месеца са кръстени на богове като Юнона (юни). Последните шест месеца били последователно номерирани на латински, което довело до имена на месеци като септември (седмият месец, кръстен на латинската дума за „седем“, септем).

Когато прибирането на реколтата приключвало, тогава приключвала и календарната година. Какво са правили римляните със зимните месеци? Тези месеци останали неназовани. Началото на годината било свързано с началото на земеделските работи.

Януари е кръстен на Янус, богът на времето, преходите и началото, той е бил почитан в древен Рим.

Новият календар далеч не бил съвършен. Тъй като римляните вярвали, че нечетните числа са благоприятни, те се опитали да разделят годината на нечетни месеци. Единственото изключение е февруари, който бил краят на годината и е смятан за нещастен. Лунният календар имал един голям проблем. Тъй като лунният цикъл е дълъг 29,5 дни, той се нуждаел от синхронизация със сезоните от време на време.

Как се е появил Юлианският календар
През 1945 г. пр. н. е. Юлий Цезар настоява за реформа на календара, което води до Юлианския календар. Той е разработен от Сосиген от Александрия, астроном и математик, който предложил 365-дневен календар с високосна на всеки четири години. Въпреки че тогавашният учен надценява продължителността на годината с около 11 минути, календарът вече е доста тясно синхронизиран със Слънцето.

Папа Григорий XIII, по чийто календар живеем и до днес
В новия календар на Цезар има още едно нововъведение – новата година започва на 1 януари, деня, в който неговите консули встъпват в длъжност. Въпреки факта, че юлианският календар се използва от векове, датата на новата година понякога се отлага. По-специално, християните празнували Нова година в различни дни.

Юлианският календар остава до голяма степен непроменен до 1582 г., когато папа Григорий XIII го ревизира, за да подобри точността. Старият календар имал 365,25 дни. Новият календар включва 365,2425 дни. В резултат на тази корекция датите са изместени с около две седмици.

Едва след тази реформа датата 1 януари се превръща в началото на новата година за много хора. Но православната църква остава по стария стил, така че Коледа се празнува по-късно от, например, католическата църква. Благодарение на това имаме уникалната възможност да празнуваме Нова година два пъти годишно – на 1 и 14 януари.

Източник: https://earth-chronicles.ru/

Елена Фотева

viapontika@viapontika.com

Елена Фотева е дългогодишен фоторепортер и журналист, работила във вестниците "Свободен бряг" и "24 часа". Нейни теми са: звездните влияния и астрологията, опазването на природата, археологията, пътешествията и културните събития.

Comments

comments powered by Disqus