За пациента

Как да пазим сърцето си в жегите?

Тази година жегите закъсняха и август се очертава месецът с най- високите температури. По морския бряг лятото е в разгара си, а горещините са още по-тежки, защото са съчетани с висока влажност на въздуха.

Жегите са най-пагубни за сърцето ни. Високите температури го принуждават да бие по-бързо и то невинаги успява да насмогне на темпото. Причината за учестения ритъм е, че сърцето играе ключова роля в охлаждането на организма.

Повишена дори с градус температурата навън моментално се отчита от тялото ни чрез терморецепторите в кожата, тъканите и органите.Информацията за това отива в хипоталамуса, който регулира градусите ни. Той прави необходимото да охлади организма- кара го да излъчи топлината чрез кожата. Кръвоносните съдове по нея се разширяват и сърцето започва да бие по-учестено, за да набави кръв и за другите органи.

Така, ако сърцето на човек не е достатъчно здраво, то може да не издържи или пък да не набави нужната кръв. Кръвното налягане може да достигне до фатално ниски стойности, а телесната температура да стане прекалено висока. Затова жегите се отразяват най-зле на хората със сърдечни проблеми - казват кардиолозите.

Ако температурите навън са по-високи, отколкото на тялото - над 37,8 по С, тогава единственият механизъм за охлаждане остава потенето. При влага във въздуха, или безветрие се затруднява отделянето на солената течност и съответно охлаждането на тялото ни.Човек може да получи топлинен удар, който е е фатален в половината от случаите. В останалите 20-30 процента може да има неврологични усложнения.

Едни от най-честите жертви на жегите са възрастните хора над 65 години. При тях осъзнаването на жаждата става по-късно, отколкото при по-младите. Освен това потенето е по-слабо заради по-малкия брой на жлезите, които работят в тялото им. Възрастните хора вземат и редица медикаменти, които усложняват положението им. Много лекарства влияят върху отделянето на потта и върху състоянието на съдовете, а оттам и на начина, по който организмът се справя с жегите. Калциевите блокери, които се пият за високо кръвно, допълнително понижават налягането и така пречат на охлаждането на организма. Диуретичните лекарства също са много опасни. Те карат човек да губи повече течности и той може да се дехидратира в жегите.

В рисковата група попадат хора, страдащи от различни хронични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживелите инсулт, пациенти със захарен диабет, с хронични белодробни заболявания. Не трябва да се пропускат и децата под 3 години напомнят специалистите.

В жегите в организма се задействат механизми, с които се компенсират променените условия на външната среда. Човек се поти повече с цел охлаждане, диша по-дълбоко, ритъмът се ускорява, ускорява се и работата на много органи, сърцето увеличава своето натоварване. Като цяло стига се до загуба на течности, а заедно с това и загуба на ценни йони – натриеви, калиеви, хлорни.

„Ако не се компенсират правилно тези загуби, се нарушава метаболитният баланс на организма- стига се до сгъстяване на кръвта и склонност за образуване на тромби в съдовете, затова в горещините се увеличава броя на инфарктите и инсултите,” обясняват лекарите.

Тези проблеми могат да засегнат също млади и привидно здрави хора, когато съществува патология на кръвоносните съдове, нарушения на сърдечния ритъм или при извършване на тежък физически труд. В тези случаи именно горещото време се превръща в провокиращ фактор.

Една от рисковите групи в топлите дни са хипертониците, посочват кардиолозите. При тях жегата по-често провокира драстични промени на артериалното налягане – както понижаване, така и повишаване. Нерядко хипертониците, противно на очакванията, реагират с още по-голямо покачване на стойностите на кръвното. Ето защо измерването му поне 2 пъти на ден е от особена важност.

Внимателни трябва да са и хората с исхемична болест на сърцето. В жегите се получава силно разширение на кръвоносните съдове и голямо топлоотделяне. Когато обаче се премине определен праг, може да настъпи обратното – парадоксална реакция на свиване на кръвоносните съдове. И едното и другото са еднакво опасни са пациенти с исхемична болест на сърцето. Затова при стенокардни кризи трябва своевременно да се потърси помощ от лекар.

Внимателни трябва да са и друга група болни с висок риск за здравето в жегите - тези с тежка сърдечна недостатъчност с назначена диуретична терапия. Те лесно получават задух, аритмии, умора. При тях е деликатен въпросът с приема на течности. Препоръчително за такива пациенти е пребиваването в охладени помещения и по-чести консултации с кардиолог.

Как да си помогнем сами в летните горещини:


По отношение на храненето – за предпочитане е плодова диета, течни храни, минимално количество сол в ястията, около 2 литра вода на ден. Да се избягват кафето и газираните напитки.
Продължителният престой на слънце е забранен. Не бива да се излиза навън без шапка или чадър.
Дрехите трябва да са от естествени материи, в светли тонове, задължително широки и удобни, дори леко овлажнени.

В жегите да не се предприемат физически и умствени натоварвания, по възможност – да не се шофира и да се спазват часовете за плаж, когато слънцето не е толкова опасно- до 11 сутрин и след 15 часа следобед.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus