Помпей привлича вниманието на света от много години и малко места са открили повече информация за живота и лукса на Римската империя, отколкото там.

Последните улики, надраскани по стените от неизвестни хора и други, открити в пепелта, променят представата кога точно градът е срещнал тъжния си край от изригване на вулкан.

Един ден през 79 г. сл. Хр. някакой написал шега на стената на една от сградите с дървени въглища: „Той яде твърде много“. Тази обикновена шега обаче беше датирана: 17 октомври, два месеца след предполагаемото изригване на Везувий.

Смята се, че Помпей е погребан на 24 август въз основа на писмо от Плиний Млади, който, докато е от другата страна на Неаполския залив, наблюдава разрушението от безопасно разстояние.

Тази нова дата се счита за доста точна, тъй като въгленът, използван за изписване на графитите, не би издържал дълго в морския въздух. Вместо това вулканичната пепел го запази.

Има и други наскоро открити причини да се смята, че изригването е станало в края на годината: овъглени плодове от есенната реколта, тела, заровени в дебели дрехи за студено време, мангали на улицата, все още пълни с дърва за огрев, запечатани амфори с вино - отново от реколтата - и монета, сечена не по-рано от септември.

Разказът на Плиний за приближаващата пепел е ужасен и ни помага да визуализираме цялата сила на изригването, докато се разпространява из региона. Той написал в деня след изригването:

„От друга страна, над земята се появи ужасен черен облак, от който избухнаха пламъци и огромни огнени езици, подобни на увеличена мълния. Скоро след това облакът се спусна и покри морето, скривайки Капри и Капо Мизенум от очи. Мама ме молеше да я оставя и да бягам с всичката си сила,но аз я хванах на ръце и я принудих да дойде с мен.Пепелта вече падаше,но не много гъста.Тогава се обърнах и видях,че гъста черен облак напредваше по земята зад нас като наводнение.
— Да се ​​махаме от пътя, докато все още можем да виждаме — казах аз, — или ще бъдем съборени и стъпкани от тълпата.

Едва имахме време да седнем да си починем, когато тъмнината се спусна над нас. Но това не беше тъмнината на безлунна или облачна нощ, а сякаш лампите бяха угасени в напълно затворена стая. Чухме виковете на жените, виковете на децата и виковете на мъжете. Някои се обаждаха на родителите, децата или съпругите си и се опитваха да ги познаят по гласа. Някои хора бяха толкова ужасени от предстоящата си смърт, че се молеха за смърт. Мнозина се молеха на боговете за помощ, но още повече си въобразяваха, че не са останали богове и че последната вечна нощ е паднала върху света".

Досега е разкопана само една трета от Помпей. Повечето от последните две десетилетия са посветени до реставрационни работи като част от проекта Велики Помпей „Вероятно има още много за откриване.

earth-chronicles